Италия отново влиза в плейофите за Световното първенство под напрежение, което натежава върху Дженаро Гатузо, играчите и федерацията. Рискът тимът да пропусне трети пореден Мондиал се усеща силно, а пораженията от Норвегия - 0:3 при Лучано Спалети и 1:4 вече под ръководството на Гатузо - само засилват усещането за разпад в отбора.
Жребият постави Италия в първия кош, но това далеч не носи спокойствие. Споменът за Швеция и Северна Македония, които спряха тима в последните два цикъла, стои като сянка над всеки разговор за предстоящите мачове. Макар да няма пряка връзка, самият факт, че двата отбора отново бяха в същата урна, поддържа нервността. В крайна сметка Италия се падна със Северна Ирландия, но това не промени тревожната нагласа преди решителните двубои.
Източник: GettyImages
Фактът, че Италия не успя да се класира директно за Световно първенство с 48 участници, стана повод Гатузо да говори за реформа в европейските квалификации. Думите му прозвучаха неуместно за отбор с четири световни титли, а след това дойде и тежкото 1:4 от Норвегия у дома. Италия започна добре, поведе, но през второто полувреме рухна, което предизвика нова вълна от недоволство и иронични коментари.
Въпросът за бъдещето на селекционера се появи неизбежно. Назначението на Гатузо само по себе си показа трудната ситуация, в която се намира италианският футбол: малцина са готови да поемат националния тим в такъв момент. И докато в клубния футбол имената са много, в националния изборът остава ограничен.
Коментарите около възможни решения неизбежно преминават през името на Антонио Конте, но към днешна дата това остава само хипотетична посока. Независимо кой води отбора, проблемите са по-дълбоки: Италия вече приема самото участие на световно като успех, а не като естествена стъпка. Смяната на треньорите лекува само последствията, но не и причината, поради която един от най-великите футболни отбори се оказа в ситуация, в която всяко шумолене се превръща в повод за тревога.
