Първите мачове в групите на Мондиала вече са история и някои определени тенденции вече ясно се набиват на очи. Пределно ясно е, че все още е твърде рано за крайни прогнози и определяне на фаворити. В същото време, няма как да не спрем вниманието си на няколко детайла, които повече или по-малко ще охарактеризират това Световно първенство, без разбира се, да претендираме за изчерпателност.

Футболът в Бразилия е религия? Празните места показват друго

Може би едно от нещата, което прави най-силно впечатление на непредубедения зрител е фактът, че по стадионите останаха много празни места. С изключение на мачовете на домакините и Аржентина - Босна, арените за останалите двубои не бяха пълни до края. Дори срещи като Испания - Холандия и Англия - Италия не успяха да запълнят на 100 % стадионите в Салвадор и Манаус. Това събуди дори някои подозрения във ФИФА, като Световната футболна централа назначи разследване по въпроса. Организаторите обявиха, че билетите за въпросните срещи са продадени още преди месеци. Необяснимо обаче хиляди седалки остана празни.

За срещи като Нигерия - Иран и Русия - Корея дори няма смисъл да се говори, там трибуните бяха едва ли не полупразни. На този фон изявлението на ФИФА, че над 97% от трибуните са били пълни предизвиква скептично повдигане на вежди.

Картината далеч не бе такава например на Световното в Германия, когато мачовете бяха много по-масово посетени.

Тези тенденции обаче няма как да не оборят клишето, че в Бразилия футболът бил религия. Пустеещите трибуни обаче странно контрастират с това. Странно е например как жителите на двумилионният Манаус не успяха да запълнят 42-хилядния си стадион за Италия - Англия. При това, като извадим от капацитета феновете на островитяните и „адзурите".

Футболът в Бразилия може и да е религия, но това май важи само за „Селесао". Останалите явно не са достойни за вниманието на местната публика.

Африканските отбори напълно разочароват

Към средата на 90-те и в началото на новия век, футболните анализатори по цял свят смятаха, че африканският футбол ще дръпне изключително много в следващите години.

След като представители на „Черния континент" изиграха първите си срещи в Бразилия, вече е ясно, че очакваният бум далеч не се е случил. Нещо повече - африканските тимове изглеждат по-слаби от всякога. Вярно е, че Гана игра четвъртфинал в ЮАР преди 4 години. Това обаче по-скоро може да се приеме като изключение от правилото. Тази тенденция не е учудваща за онези, които следят отблизо Купата на Африкав последните години.

Може би, с изключение на изключително опитния и пълен със звезди тим на Кот д'Ивоар, който победи Япония, останалите отбори демонстрираха откровено лош футбол.

Нигерия и Иран например счупиха глупомера. Гана с представи изключително наивно и изпусна точката в края срещу един посредствен тим на САЩ. „Черните звезди", които по принцип имат изключителни таланти, играха безидейно и еднообразно.

По същия начин стоят нещата горе-долу и при Камерун. С контузията и на Самуел Ето'о, „неукротимите лъвове" пък ще станат съвсем беззъби.

Алжир демонстрира някои добри неща срещу Белгия, но пък „пустинните лисици" се бяха окопали в своята половина и играха крайно дефанзивно. Нещо учудващо, с оглед на нелошите играчи, които Вахид Халилходжич притежава. Явно обаче бошнякът бе решил да си „върже гащите" и да "паркира автобуса" през по-голямата част от мача.

Основният извод, който може да се направи след срещите на африканските тимове обаче е пълната несъстоятелност на местните треньори. Стивън Кеши (Нигерия) и Квези Апия (Гана) демонстрираха откровен страх и тактическа несъстоятелност. Подопечните им отбори пък играха еднообразно и без всякаква идея. Явно местните треньори все още не са достаъчно подготвени за големия футбол. Не че Фолкер Финке и Халилходжич показаха нещо кой знае какво...

Капело не си струва парите

Селекционерът на Русия Фабио Капело е най-добре платеният треньор на Мондиала. Италианецът получава над 6 милиона евро годишно и трябва да кажем - не особено заслужено.

Играта на руския национален тим срещу Корея не впечатли с абсолютно нищо. Не такава бе картинката под ръководството на холандците Гуус Ходонк и Дик Адвокаат. Вярно, и двамата имаха провали, но поне Сборная практикуваше нападателен, приятен за гледане футбол.

Дали огромната заплата на Капело си струва, та дори и Русия най-после да прескочи груповата фаза е въпрос, на който в местната федерация ще трябва да си отговорят сами. След постната продукция срещу един изключително предвидим и лишен от талант отбор като Корея обаче, отговорът май по-скоро е не.