Мондиал 1986: "Божията ръка" и геният на Марадона или краят на футболната романтика

За домакин на 13-то световно първенство по футбол първоначално беше избрана Колумбия. Но в края на 1982 година, малко след приключване на предишния Мондиал, южноамериканската държава се отказа, мотивирайки се с финансови проблеми. ФИФА избра Мексико, базирайки се на прекрасната инфраструктура и отлично организираното първенство през 1970 година.

В квалификациите се включиха 121 отбора, борещи се за 22 квоти. Европа имаше запазени 13 места (едно за шампиона от 1982 година Италия), Южна Америка четири места, Конкакаф две места, едно от които за домакина Мексико, Африка и Азия по две места. Зона Океания, в която имаше четири отбора - Австралия, Нова Зеландия и натирените по политически причини Израел и Тайван, трябваше да излъчи един отбор, който да играе с един европейски тим за последната 24-та квота.

България попадна в много равностойна група с европейския шампион Франция и силните тимове на Югославия и ГДР. За пълнеж участваше и Люксембург. Нашият отбор се намираше в много силен период, след като за малко не се класира за Евро 1984. Българските фенове не бяха свикнали националите да отсъстват от най-големия футболен форум, нещо което се случи след провала за Аржентина 1978 и фиаското за Испания 1982.

Старши-треньорът Иван Вуцов участва дейно в съставянето на програмата за срещите. Започнахме със стратегическо реми 0:0 в Белград срещу Югославия. След това през есента на 1984 година загубихме от Франция като гост и спечелихме лесно у дома с Люксембург.

Вуцов беше наредил трите важни домакинства през пролетта на 1985 година, като те се играха през един месец. Късметът помогна в първия мач в началото на април с ГДР. "Лъвовете" имаха пълно превъзходство, но така и не можеха да преодолеят здравите германци. Все пак победният гол падна в добавеното време и открехна вратата към Мексико.

В началото на май националите изиграха най-силния си мач. Те надиграха тотално европейския шампион Франция и спечелиха с 2:0. Сметките показваха, че победа срещу Югославия ще осигури на практика квота за Мондиала.

В началото на юни Пламен Гетов изигра най-добрия си мач за България. Варненцът, който беше подценяван, защото се състезаваше за плевенския Спартак, стана ключовата фигура в системата на "пакетно придвижване" на Иван Вуцов. Мачът с Югославия беше много оспорван и динамичен. Не и без помощта на публиката на препълнения стадион "Васил Левски" беше изкован успехът с 2:1.

През септември беше постигната нужната победа срещу Люксембург като гост с 3:1. БНТ дори не счете за необходимо да плати правата за излъчване на този двубой. В последния мач беше направен реверанс за братското ГДР, който се оказа излишен, защото Франция победи Югославия и също се класира за световното.

Източник: GettyImages

Дания, Канада и Ирак дебютираха на първенството. Само Холандия не можа да се класира от силните отбори. Но в този период "лалетата" изграждаха новия супертим, който само след две години щеше да направи фурор на Евро 1988.

След четири участия на световни първенства България нямаше победа и голямата цел пред отбора беше това да се случи в Мексико. Капризите на жребия отредиха "лъвовете" да играят в мача на откриването с шампиона Италия. Иван Вуцов правилно беше преценил новата формула, даваща право на четири от класиралите се на трето място отбори да продължат напред. Мачът беше без много положения, като отборите пестяха сили, заради високата надморска височина.

Италианците откриха с гол на Алтобели минута преди почивката и се виждаха победители с типичното за тях 1:0. Но в 85-та минута Ради Здравков сложи топката на главата на Сираков, който през двама защитници се извиси и с глава заби изравнителния гол.

Втората среща с Южна Корея трябваше да донесе така лелеяната победа. Цяла България не спа и отново, както през 1970 година, трябваше да преглътне разочарованието. Мачът се игра под непрестанен дъжд, а корейците също бяха амбицирани да спечелят. Пламен Гетов откри резултата в 10-та минута и националите решиха, че са спечелили. Азиатците налитаха като оси и в средата на второто полувреме имаха превъзходство. В 70-та минута Ким Йон-Боо изравни, а в края едва устискахме равенството.

Резултатите от другите групи подсказаха, че минимална загуба от Аржентина ще ни класира за осминафиналите. Южноамериканците нямаха нищо напротив и не се напрягаха срещу нежелаещите да ги дразнят "лъвове". Те все пак вкараха два гола, от което всички на терена останаха доволни. Този мач може да бъде запомнен с тактическия ход нападателят Андрей Желязков да пази Диего Марадона. Италианците се класираха на второ място в групата след трудна победа срещу Южна Корея.

Група "B" беше спечелена от домакините от Мексико. След излъчването на четирите трети отбора, продължаващи напред, определената комбинация посочи точно Мексико като съперник на България на осминафинал.

Парагвай и Белгия също продължиха напред. Симпатичният отбор на Ирак, наричан тогава "бразилците на Азия" се съпротивлява, но загуби и трите си мача с един гол разлика.

В група "C" бяха три от най-силните отбори - европейският шампион Франция, правещият фурори под ръководството на Валери Лобановски СССР и последният силен отбор в историята на унгарския футбол.

Сборная поведе с два ранни гола на Унгария още преди да започне телевизионното предаване на мача. След това маджарите не видяха топката и загубиха с 0:6. Този резултат впоследствие се оказа много важен за България, защото ужасната голова разлика изхвърли Унгария от осминафиналите.

Франция и СССР направиха стратегическо равенство 1:1. Канадците играха за минимални загуби при единственото си участие на Мондиал досега и не дадоха възможност на унгарците да компенсират разгрома от СССР. Така тази група стана една от двете с два отбора в следващия кръг - Франция и СССР.

Група "D" беше най-неравностойната. Бразилия спечели и трите си срещи. Селесао върна начело Теле Сантана, който заложи на голяма част от героите от преди четири години. Но може би поради високата надморска височина играта не беше толкова зрелищна.

Испания взе две победи и безпроблемнно продължи. Северна Ирландия и Алжир си направиха самоубийствено 1:1 и завършиха с по 1 точка. И двата отбора не можаха да повторят забележителното си представяне от Испания 1982.

Група "Е" получи любимото на медиите прозвище "група на смърта". Дания спечели и трите си мача, като игра зрелищен нападателен футбол. "Червения динамит" имаше проблеми само в първия мач с Шотландия. Бившият шампион Уругвай беше пометен с 6:1, а Западна Германия нямаше аргументи и загуби с 0:2.

Шотландия игра добре, но след загуба от ФРГ с 1:2 и равенство 0:0 с Уругвай в последната среща отпадна. Британците не можаха да се възползват от факта, че играч на Уругвай беше изгонен след само 50 секунди игра. Начело на Шотландия беше Алекс Фергюсън, който замени в края на квалификациите, починалия от инфаркт по време на мача с Уелс, Джок Стейн.

Западна Германия започна традиционно и едва се спаси в първия си мач с Уругвай. Южноамериканците откриха в четвъртата минута с гол на Алсаменди. След това се окопаха, но котраатакуваха много опасно и пропуснаха да спечелят разгромна победа. В края Клаус Алофс изравни.

Група "F" имаше неочакван победител - Мароко. Африканците станаха първият отбор извън Европа и Америка, спечелил група на световно първенство и първият отбор от своя континент продължил във втората фаза.

Мароко направи 0:0 с Полша, докато Англия изпусна много положения и допусна изненадваща загуба от Португалия с 0:1. Англичаните продължиха слабо и едва издрапаха до равенство с африканците 0:0, като играха дълго време с 10 човека след червен картон на Рей Уилкинс. Капитанът Брайън Робсън се контузи и повече не участва в турнира. Полша победи Португалия с 1:0 и се класира предсрочно за осминафинал.

В третите срещи класирането в групата се преобърна. Мароко срази Португалия с 3:1. Англичаните се развихриха срещу Полша и с три гола на Гари Линекер изпратиха съперниците си на осминафинал срещу Бразилия. Второто място в групата се оказа най-ценно, защото мароканците трябваше да се изправят в следващия кръг срещу Западна Германия.

Източник: GettyImages

България за първи път игра във втората фаза на световно първенство. Но настроението не беше приповдигнато. "Лъвовете" за втори път излязоха на препълнения стадион "Ацтека". Те нямаха живец и закономерно отстъпиха с 0:2 от домакините. Мачът донякъде приличаше на този с Аржентина. Може би високата надморска височина беше "наляла олово" в краката на нашите футболисти. Така в крайното класиране България зае 15-то място, което беше повторение на Чили 1962.

Във втория осминафинал избухна първата голяма бомба. Изглеждащият като непобедим отбор на СССР отпадна след загуба с 3:4 от Белгия. Мачът беше много оспорван и зрелищен и беше решен след продължение. Загубилите се оплакаха от съдията Ерик Фредриксон от Швеция за два от головете на белгийците, че са вкрани от засада.

Във втория ден на осминафиналите Бразилия се саморазправи с Полша с 4:0, а Аржентина надделя над Уругвай трудно с 1:0.

Франция успя да се справи с беззъбия тим на Италия с 2:0. Световните шампиони, също като българите, нямаха сили и безславно си тръгнаха от Мексико. Мароканците бяха на път за сюрпризират ФРГ, но в 88-та минута Лотар Матеус вкара скъпоценния за Бундестима гол.

Англия вече навлизаше във форма и се наложи с 3:0 над Парагвай с два гола на Гари Линекер.

Източник: GettyImages

В последния осминафинал отново имаше драма. Дания смачка през първото полувреме Испания, но водеше само с 1:0. Емилио Бутрагеньо се възползва от грешка в защитата и изравни малко преди почивката.

През второто полувреме испанците хванаха съперниците си на контри и достигнаха до разгромяващото 5:1. Емилио Бутрагеньо вкара четири гола и извади от борбата един от основните фаворити за трофея.

Два от четвърфиналите останаха в историята. Бразилия и Франция сътвориха невероятен спектакъл. Селесао игра отново много вдъхновено и красиво. Карека откри в 17-та минута след прекрасна комбинация. Но Платини изравни преди почивката. Зико изпусна дузпа в продълженията, като неговите съотборници се надпреварваха да изпускат от невероятни положения.

Французите успяха да докарат нещата до дузпи, но и те имаха своите силни моменти в мача. Доктор Сократес пропусна първия наказателен удар, с което потвърди правилото, че на световно първенства пропуски правят най-добрите. Платини не можа да вкара четвъртата дузпа и равенството беше възстановено. Жулио Сезар отново сбърка за Бразилия. Зад бялата точка застана Луис Фернандес. Топката се удари в гредата, в гърба на вратаря Карлос, и влезе във вратата. Бразилия отново напусна световното след красива игра. Имаше гласове, че последната дузпа не е трябвало да се зачита, защото ударът в гърба на вратаря бил нещо като добавка.

ФРГ в традиционния си стил направи безлично 0:0 с Мексико и спечели с 4:1 след дузпи.

Срещата Аржентина - Англия остана в историята с двата гола на Диего Марадона. Двубоят беше обявен като реванш за Фолклендската война, в която южноамериканците не можаха да превземат британската островна колония, намираща се близо до тяхната държава.

Мачът беше оспорван, но затворен и трудно се виждаше, как ще падне гол. Диего Марадона скочи като на майтап с вратаря Питър Шилтън и чукна топката с ръка. Съдията Али Бин Насър от Тунис призна гола пред невярващите зрители от цял свят. В попадението имаше и българска връзка. Асистентът Богдан Дочев спринтира към центъра веднага, след като топката

влезе във вратата. Диего Марадона каза, че ако е имало някаква ръка, то тя е била "божията ръка". Може би имаше право, защото Аржентина по-късно стана световен шампион, а победителите не ги съдят.

Докато англичаните се опомнят Марадона показа другото си лице. Той премина през петима английски играчи и елегантно вкара за 2:0. Този гол беше обявен за "гола на столетието".

Англия не се предаде и след влизане в игра на Джон Барнс наложи тотално превъзходство. Гари Линекер намали след центриране на Барнс и после изпусна златно положение да изравни. Но Аржентина устиска победното 2:1.

В последния четвъртфинал късметът изневери на Испания. Белгия успя да докара мача до дузпи, които успя да спечели с 5:4. Така три от четирите мача в битките на осемте се решиха след наказателни удари, а един от "божията ръка".

Франция беше големият фаворит в полуфинала срещу ФРГ. Френската преса изпадна в истерия и искаше реванш за случилото се преди четири години в Севиля. Но германците бяха се промъкнали до финалната четворка и знаеха как да спечелят. Те укротиха "петлите" и успяха да неутрализират техниката им. Нещо повече Бундестима имаше превъзходство, което беше възнаградено с ранен гол на Бреме и късен на Фьолер.

Марадона сам победи Белгия в другия полуфинал с два гола в 51-та и 63-та минута. Европейците бяха щастливи, че са стигнали толкова надалече и не оказаха съпротива на бъдещия шампион.

В мача за третото място Франция и Белгия излязоха с резервите си. "Петлите" спечелиха с 4:2 след продължение, но не бяха много радостни.

Финалът отново се оказа рецитал на Диего Марадона. Той дирижираше играта и правеше каквото си иска с топката. Аржентинците бяха по-добри и с голове на Браун и Валдано достигнаха до комфорнтното 2:0.

Германците са си германци. Те се вдигнаха и без да блестят натикаха съперниците си в тяхното поле. Румениге намали за 1:2, а Фьолер 10 минути преди края изравни. Всички очакваха продължение, в което силата се очакаваше да победи техниката.

Но Марадона не мислеше така. С чудесен пас, направен като фокусник от нищото, Диего изведе Буручага сам срещу Шумахер. Нападателят вкара за 3:2 и титлата замина след осем години отново за Аржентина.

Финал: 29 юни 1986. Стадион "Ацтека" 114,600 зрители. Съдия: Ромуалдо Арпи Фильо, Бразилия.
1:0 Хосе Луис Браун 23' 2:0 Хорхе Валдано 56' 2:1 Карл-Хайнц Румениге 74' 2:2 Руди Фьолер 81' 3:2 Хорхе Буручага 84'

Аржентина: 18.Нери Пумпидо, 5.Хосе Луис Браун, 9.Хосе Луис Кусиуфо, 19.Оскар Руджеи, 14.Рикардо Джиусти, 16.Хулио Олартикоечеа, 2.Серхио Батиста, 12.Ектор Енрике, 7.Хорхе Буручага (90-Марсело Тробиани), 10.Диего Ммарадона (к), 11.Хорхе Валдано.
Селекционер: Карлос Билардо.

Западна Германия: 1.Харалд Шумахер, 17.Дитмар Якобс, 4.Карлхайнц Фьорстер, 2.Ханс-Петер Бригел, 14.Томас Бертхолд, 3. Андреас Бреме, 6. Норберт Едер, 8.Лотар Матеус, 10.Феликс Магат (20-Дитер Хьонес), 11.Карл-Хайнц Румениге (к), 19.Клаус Алофс (46-Руди Фьолер).
Селекционер: Франц Бекенбауер.

Първенството в Мексико стана заложник на високата надморска височина и тактическата игра. Отборите се пазеха в срещите и с малки изключения никой не се хвърляше в неспирни атаки. Нямаше я футболната симфония, характерна за Испания 1982. Вратата за тактическия футбол беше отворена.