На 8 юли Венцислав Василев ще навърши 36 години. Роден и израснал в Перник, Венци е юноша на местния Миньор, а кариерата му впоследствие минава през кипърския Арис Лимасол и родните ЦСКА, Берое, Етър, Арда, ФК ЦСКА 1948 и Царско село, за да завърши обратно при "чуковете" в края на сезон 2022/23, когато "жълто-черните" изпаднаха болезнено от Втора лига. Изгнанието в Югозападната Трета лига обаче трая само година, а предсрочно извоюваната промоция съвпадна със 105-ата годишнина на Миньор. И макар вече в ролята на технически директор бившият национал с 3 срещи за България реши символичният му последен мач да бъде именно при успеха над Пирин Разлог пред празнуващите трибуни на Стадиона на мира. Облечен с тениска "105 години Миньор" сърцатият бранител разказа пред "Мач Телеграф" какво костваше битката на Югозапад и какво предстои пред "чуковете" оттук-нататък.
Венци, какви са емоциите в теб след промоцията на Миньор за Втора лига и след последния официален мач в кариерата ти?
- Чувството е уникално, защото точно на рождения ден на клуба успяхме да зарадваме феновете с класирането във Втора лига. Чувствата и емоциите все още бушуват и се радваме много, че постигнахме целта, за която се събрахме. Лично за мен - последен мач, отдавна бях решил да окача обувките, но сега съвпадна с годишнината на Миньор, а и жена ми точно на този ден (б.р. - 20 април) има рожден ден и реших да го направя на нейния празник.
Дълго ли го обмисля и трудно ли взе решението да спреш?
- Да! Не е лесно да спреш с футбола, но от миналото лято не влизах в мачовете и се занимавах повече със спортно-техническата част, заедно с треньора Христо Господинов и помощника му Виктор Райчев, така че съм част от щаба от доста време.
Официално се водиш технически директор, но на практика си максимално близо до отбора...
- Да, с момчетата съм на тренировки абсолютно всеки ден, помагам на старши треньора с каквото мога. Радващото е, че постигнахме целите, които си поставихме преди сезона.
Къде беше най-трудно, кой беше ключът по пътя към промоцията?
- Със сигурност нашата група, Югозападната Трета лига, е с много равностойни отбори и се радвам, че успяхме с такава голяма преднина да се класираме пред другите. Минахме през много трудности, но с помощта на президента Велизар Димитров, на Община Перник, на кмета на града успяхме да се съвземем, да стабилизираме отбора и виждате, че накрая всичко се получи.
Докъде стигат плановете в Миньор?
- Тепърва предстоят работни срещи с ръководството на клуба и Общината, ще обсъждаме докъде можем да стигнем и какви ще са ни финансовите параметри. Имаме уверението, че ще получаваме помощ от Община Перник, така че се надяваме да надградим отбора и да изградим конкурентен състав, който да се представя стабилно във Втора лига. Ако успеем и стадиона да си понаправим... Имаме нужда и от някой-друг тренировъчен терен. Доста неща трябва да се свършат, но затова сме тук - да работим.
Какво е да си родом от Перник и да играеш, да работиш за Миньор?
- Това е моят роден клуб. Чувството е страхотно, защото този клуб ме е създал и се надявам и аз да мога да помогна на отбора. И да успеем да стигнем по-високи нива. А пък докъде всъщност ще достигнем, времето ще покаже.
Феновете мечтаят за Първа лига, но тези мечти таите ли ги и вие?
- Мечтите винаги ги има, но ако погледнем реалното състояние на клуба, все още не сме готови. Стадионът не ни е готов. Първо трябва да си направим къщичката и след това да мечтаем за по-нагоре. Нека вървим стъпка по стъпка и да не прескачаме нива.
Какво би пожелал на Миньор за финал?
- На Миньор - само да върви напред и нагоре. Това е най-важното, да се развиваме като клуб. Опитваме се да помагаме в различни благотворителности, да анагжираме обществеността в Перник, децата ги увличаме и винаги са добре дошли на всеки мач. Такива неща са положителни за града и за клуба като цяло!
