Стаята си е същата - дълга правоъгълна масичка за кафе, мека мебел от двете стани и любимият фотьойл, от който Силвио Берлускони (79 г.) с жар говори за своя Милан. Сякаш бе вчера, когато преди 30 г. започна мечтата му да създаде най-силният отбор в света. Косига беше президент на Италия, Кракси бе премиер, а Беардзот бе селекционер на актуалните световни шампиони. Росонерите не бяха печелили титлата от 7 г., КЕШ от 17, Киево бе в регионалните дивизии, а „Гадзета дело спорт", който струваше 650 лирети, отбеляза, че след двумесечни преговори Милан премина от ръцете на Фарина в тези на амбициозния медиен бос.

Г-н президент, каква е оценката ви за 30-те години в Милан?
- Бих си дал „10". Според мен дори я надминахме. Това бяха магически 30 г. Спечелихме повече от всеки друг за този период, запалихме 363 милиона привърженици по света. Любовта ни към Милан се изплати многократно, правейки ни щастливи.

Кой е най-незабравимият ви ден?
- Много са. Незабравима е победата в Барселона с 4:0 срещу Стяуа за първата ни Купа на шампионите. Помня гледката на „Ноу Камп", оцветен в червено-черни знамена. Това не бе победа на отбора, а на целия червено-черен народ. Незабравими са и двата ни успешни финала в Атина.

Но има и такива, които не искате да си спомняте.
- Обратът, който осъществи Ливърпул в Истанбул през 2005 г., след като водихме с 3:0 на почивката. Две години по-късно в Атина с двата гола на Пипо Индзаги

заличихме кошмара

срещу червените. Горчив бе и финалът през 1993 г. Пристигнахме в Мюнхен след 10 победи в 10 мача, но отстъпихме с 0:1 срещу Марсилия.

Ако можехте да се върнете назад, какво бихте променили?
- Не бих променил мисията на отбора. Да бъде господар на терена, да печели убедително с красива игра, ентусиазъм, страст и уважение към съперниците.

Кое бе най-важното ви решение?
- Поставих си за задача да превърна отбора в най-силния в света. Цел, която на всички изглеждаше невъзможна.

Бихте ли казали кой реши да извади отбора при гостуването на Марсилия?
- Не беше преднамерено. Галиани после ми обясни всичко. Реагирал е импулсивно, като фен. Безропотно приехме тежкото наказание от УЕФА. Мнозина тогава обявиха (б.р. - през 1991 г. след 1:1 на „Сан Сиро" в 88-ата минута на реванша при 1:0 за домакините изгасва осветлението, Милан напуска терена и е наказан 1 г. аут от евротурнирите), че цикълът ни свърши. Но това бе началото.

Съгласен ли сте с приятеля ви Конфалониери, който сравни Галиани с Моше Даян, наричайки го „нашия генерал"?
- Защо пък не.

Кой треньор ви беше най-близък?
- Саки ми напомня за първите фантастични години. Голямо приятелство ме свързва с Анчелоти и Капело.

Кои от вашите шампиони бихте искали пак да видите на терена?
- Всичките! От Ван Бастен до нашия капитан Барези, от Савичевич до Роналдиньо, от Малдини до Костакурта, Тасоти, Донадони, Масаро. Да не пропусна Уеа, Гулит, Шева, Кака...


Обичах ги всичките


и се чувствах като техен по-голям брат. Горд съм, че Милан е единственият клуб в историята, който два пъти е окупирал челната тройка за „Златната топка" (б.р. - Ван Бастен, Гулит, Рийкард през 1988 г. и Ван Бастен, Барези, Рийкард през 1989 г.).

Винаги сте държали Милан да се бори за титлата и Шампионската лига, но сега е далече от тези цели...
- Може би не толкова далече, колкото изглежда. Бях ангажиран на много фронтове, а някои ангажименти са трудни и дори болезнени. Но сега отново съм на футболна вълна. Започнахме реконструкцията на отбора за нов цикъл с млади и перспективни играчи. Сигурен съм, че ще успеем. За 30 г. изиграхме 8 финала за Купата на шампионите. В близките 5 г. трябва да ги закръглим на 10.

Донарума е най-обещаващият млад талант и вече е преследван от чужди грандове - страхувате ли се, че може да го изпуснете?
- Джиджи е един от многото наши юноши и се надявам да остане поне още 20 г.

Дъщеря ви Барбара заяви, че трябва да сте честни към тифозите и да говорите за Лига Европа, докато другият вицепрезидент Галиани държи за ШЛ - това не е ли разнобой?
- И двамата мислят за доброто на Милан. Барбара реагира като мениджър, докато Адриано като запалянко. В момента Лига Европа е реална цел, но не ни задоволява. Досега като предприемач, държавник и спортна личност винаги съм следвал едно правило - да преследвам по-високи цели от лесно достъпните според здравия разум. И

винаги съм успявал


Ако Милан не завърши в тройката, Купата на Италия може ли да спаси сезона?
- Няма да е достатъчно. Но е важно да вдигнем купата. Винаги е добре да печелиш трофеи, а така ще се завърнем в Европа.

Вярно ли е, че преди да назначите Михайлович, сте отхвърлили кандидатурата на Сари?
- Когато изберем някого, автоматично отпадат останалите претенденти. Дори и тези, към които се отнасяме с голямо уважение, както към Сари.

Зеедорф, Индзаги, Михайлович - не са ли много трима треньори за 3 сезона?
- В действителност предпочитам за 3 сезона да стигнем до 3 финала в ШЛ.

Какво чувствате, след като преди 30 г. взехте Милан на 3-ото място, а сега е 6-и?
- Невъзможно е винаги да се печели. Аз дойдох в един от най-тежките периоди за Милан. Предишните 5 г. отборът два пъти бе в Серия Б, а в останалите завърши на 14-о, 6-о и 5-о място. Днес самият факт, че сме шести, е новина. За тифозите ни е странно на фона на постигнатото през последните 30 г. В цял свят името Милан е синоним на успех.

Ако сделката с мистър Би пропадне, ще търсите ли други инвеститори за миноритарен дял от акциите?
- Моята цел е доброто за Милан. В съвременния футбол навлязоха


индивиди с неограничени
финансови ресурси


и е трудно да си конкурентен. Нужни са свежи капитали. На тази база водим преговори, които, надявам се, скоро да приключат.

Вярно ли е, че най-голямата ви дъщеря - Марина, иска да продадете всичките си акции в Милан?
- Нищо подобно! Винаги ми е казвала да следвам сърцето си. А то продължава да бие силно за Милан.

Барбара обаче държи на собствен стадион, какво ще стане със „Сан Сиро"?
- Той е нашата славна история. Свързват ни емоции, обич, Курва Суд е скъпа на всеки миланист. Бъдещето е на модерните, собствени стадиони и този модел засега само Юве го приложи. Идеята на Барбара е добра, но в момента има обструкции, които не можем да преодолеем. Ще продължим на „Сан Сиро", ще се гордеем, че играем във „Футболната Ла Скала", но ще се оглеждаме и за други възможности.

Какъв подарък ще си пожелаете за 30 г. в Милан?
- В събота по повод годишнината ще обядвам с отбора в Миланело. И ще попитам Михайлович дали може да спечели всички мачове до края.

За финал - ще бъдете президент на Милан до живот или докога?
- Нека да видя как ще минат следващите 30 г., пък после ще реша...