Джон Демел пред ТОПСПОРТ: България е нещо повече от просто уникална страна, надявам се повече хора да осъзнаят това

Един от най-убедителните ММА-бойци в тежка категория за последните 5 години. Състезател, впечатляващ освен с физически данни и параметри, също и с трудното си за подражание поведение на ринга. За когото гонгът бележи не началото на мача, а края на всеки следващ съперник, дръзнал да се изправи срещу него.

Баща на 4 деца, включващ се с голямо желание във всяко благотворително събитие, организирано от представляващата го компания Combat Promotion.

Като за капак емоцията, любовта и начинът, по който приема България за втора своя родина, след Англия, го прави още по-харизматичен и притегателен за феновете на смесените бойни изкуства в България.

Всичко това, събрано в едно, може да се обобщи с две думи - Джон Демел.

Източник: SFC

Роден в Ерит, Лондон, високият близо 2 метра, тежащ 115 кг (в състезателна форма) титан е голямата звезда в бойните галавечери от веригата SFC, петото издание от която предстои на 04.06 и ще се проведе на площад "Батенберг" в София.

Анита Доганова и Георги Анадолов в студиото на ТОПСПОРТ: За битките, победите и силата на българския дух

"Изявите на бойците извън клетката са също толкова важни, колкото и тези вътре в нея"

Въпреки заетото си до краен предел ежедневие и натоварената си програма, буквално минути преди да се качи на самолета за Англия, Джон отдели няколко минути за потребителите на ТОПСПОРТ. 

Предлагаме на вниманието ви основните акценти от разговора ни с него:

Г-н Демел, навсякъде ли Ви приемат по този начин - с необходимото уважение и дори, ако позволите, страхопочитание, както е в момента? Разговаряме на оживено, традиционно посещавано от много хора място, но въпреки това вниманието незабавно е насочено към Вас.
- Свикнал съм, честно казано. Не го приемам нито като нещо особено, нито като някаква даденост. Но да, често ми се случва. Харесва ми, но не се главозамайвам от този факт.

Източник: SFC

Имате подчертан афинитет към нашата страна. За много от чужденците това може би е нещо странно. На какво се дължи, във Вашия случай?
- Това е страна, която ако веднъж обикнеш, няма как да спреш да обичаш. Искам да знам всичко за България, като трябва да подчертая, че вече съм наясно с голяма част от важните за вас исторически дати и събития. Посетих и много от местата, запомнени с бележити събития от миналото ви. Впечатлен съм. Наистина.

Излизате за битките си под съпровод от гайдари, изпълняващи традиционна българска музика.
- Да. Много от колегите ми се настройват по друг начин и с друг тип музика. Знаете. Но на мен българската народна музика, още повече изпълнявана на живо, ми действа също толкова, ако дори не и още по-мотивиращо. 

Източник: SFC

Бихте ли споделил малко повече за срещите си на ринга и "запазената Ви марка" в подхода към всеки Ваш опонент? Много от мачовете Ви приключват за по-малко от минута. Това няма как да не прави впечатление.
- Така е. Това е моят начин. Настройвам се максимално, влизам на ринга, трябват ми няколко секунди, за да преценя съперника си, да видя как стои на ринга, как престъпва напред, какво прави, когато отстъпва назад, след което просто действам. В дадени моменти вече усещам всичко това, събрано в едно, като някакъв инстинкт.

Тоест стратегията отстъпва, на даден етап от случващото се в мачовете Ви?
- По-скоро да. Не че няма такава, но предпочитам бързо да си свърша работата.

Това, предполагам, е и една от съществените разлики с бокса, който също сте практикувал преди известен период от време?
- Точно така.

А бихте ли се върнал към бокса?
- По-скоро не. Промяната в стила и начина ми на поведение на ринга вече би била доста трудна, най-малкото заради големия опит и промяната, която вече съм си наложил, за да съм на най-високо ниво в ММА. 

Източник: SFC

Защо точно ММА? За много от професионалните състезатели това е естественият преход от всеки друг боен спорт, но има и такива, които не са съгласни с това и избират нещо коренно различно.
- Защото към момента, в който започнах да се занимавам с това, ММА беше най-голямата атракция. Най-освободеният и привличащ вниманието стил.

Ако се появи нещо по-атрактивно, бихте ли променил статуквото?
- Не знам. Не мога да бъда сигурен. Нали знаете - никога не казвай "никога".

Направи ми впечатление, че при влизането си в тялото на съперника не търсите задължително краката, за да го повдигнете във въздуха и да нарушите баланса и центъра на тежестта му.
- Да. Правилно сте забелязал.

Хващате опонента си през кръста. Така тежестта не е ли доста по-сериозна?
- Ами аз съм голям човек (смее се). Сериозно - така е по-удобно за мен. Става доста по-бързо, а е и много по-сигурно, защото при захват за двата крака я има опасността да бъдеш натиснат с лицето към пода и да преотстъпиш инициативата на съперника си. А това никой не го иска.

Над половин дузина успешни професионални срещи с претенденти от най-висока класа. Имате обаче и една загуба...
- Всеки губи понякога. Но аз усещах, че няма да спечеля въпросния мач.

Какво имате предвид?
- Съперникът ми беше загубил свой много близък роднина дни по-рано. Видях в неговите очи онова, което по всяка вероятност виждат опонентите ми в моите. Предусещах какво ще се случи.

Източник: SFC

В тази връзка - разчитате ли на физическите си параметри и на страха на този, който стои срещу Вас в клетката?
- Разбира се. И това е част от нещата. Така можеш да създадеш необходимите предпоставки за една евентуална своя победа. Разбира се обаче това съвсем не е достатъчно. Използвам го, защото виждам, че действа, но не пренебрегвам нито един от останалите акценти, които включва подготовката ми за всеки мой мач.

Имате четири деца. Как успявате да съчетаете личния си живот с професионалния такъв - на безмилостен боец, залагащ предимно на агресията в срещите си? Едното не противостои ли на другото?
- Не. Напротив. За мен взаимно се допълват. Фактът, че съм такъв, какъвто казвате на ринга, не ми пречи да бъда любящ и всеотдаен баща. За мен професията ми е просто нещо, което правя. Личният ми живот е неприкосновен.

Източник: SFC