Доктор Вълчин Гаров е сред най-доказаните специалисти в своята сфера в страната. Той е лекар на националния отбор на България по бойно самбо. Директорът на лечебно заведение за болнична помощ на МБАЛ "Доверие" отдели от напрегнатото си ежедневие, за да сподели пред ТОПСПОРТ малко известни подробности от професионалния път в спорта на трикратния световен шампион по бойно самбо Росен Димитров.

Близнака ще сложи край на кариерата си на 16.03, в основната битка от бойната галавечер в Перник TWINS MMA 15.

Снимка 310862

Какво е да преминеш от схватките в самбото към медицината и да се превърнеш не просто в бивш съотборник и важен спътник, а в свързващо звено в едно отлично работеща спортна структура, каквато е националният отбор, разказва от първо лице д-р Гаров.

Предлагаме на вниманието ви основните акценти от разговора ни с него:

БЛИЗНАЦИТЕ - КОНКУРЕНТИ САМИ НА СЕБЕ СИ

Познавам се с близнаците от 2000 година. Те вече бяха шампиони на България. В джудо, самбо... Нямаха конкуренция. Те сами си бяха най-големи конкуренти. В началото играеха много един срещу друг. Винаги на финала бяха двамата. Не можех да гледам. Отклонявах погледа си, защото за мен те винаги са били едно. След това взехме решението да ги разделим в различни категории. Румен премина при 90-килограмовите. При братята Кличко също имаме пример за градивна конкуренция. Няма ли конкуренция, няма и спорт. Печелеха всичко възможно. От тях зависеше какво ще изберат и в каква посока ще се развиват след това. Избраха бойното самбо. Това беше началото на следващия етап от кариерата им.

Снимка 411860

МЕДИЦИНАТА: ТЛАСЪКЪТ, ОТ КОЙТО БОЙНОТО САМБО СЕ НУЖДАЕ

Медицинските процедури много късно се включиха. Покрай близнаците се върнах към състезателната дейност. А медицинската част се отключи чак на Световното първенство през 2005 година в Италия. Двадесет дни бяхме на лагер в италианските Алпи. Теория, практика - запознахме се тогава с лидери в бойното самбо. Един от тях беше професор по партер и секретар на федерацията по самбо на Русия. Този човек ни разказа много неща и се появи медицината в самбото и бойното самбо. Дотогава въобще не бях свързвал двете неща. Под негово ръководство - анатомия, физиология, ъгли, ключове - започнаха нещата и за мен в тази насока. Това даде сериозен тласък на българското бойно самбо.

ПРЕВЕНЦИЯ И МАНУАЛНА ТЕРАПИЯ

Смисълът на медицината в спорта, а и въобще по принцип, е превенцията. Всички практики, които въведохме в нашия отбор, бяха свързани именно с превенцията на травми.

Снимка 411861

НАЙ-ТЕЖКИТЕ ТРАВМИ НА РОСЕН И РУМЕН

Най-тежката травма на Росен беше тази на ченето му. Когато му беше счупено. Тогава имаше някои грешки в самата подготовка за началото на срещата - правилният назъбник и т.н. Това е единствената му тежка травма. Той няма други сериозни контузии. Именно заради превенцията. При Румен не стоят точно така нещата. Той не се грижеше толкова превантивно за себе си. Няма как да продължи високо спортно майсторство. Може да е в тройката, но това няма да го задоволи никога. Голямата му травма беше на тренировка. Скъса мускул в бедрото, насочи се към оперативното лечение, с което не бях много съгласен. Той се опитва многократно да се върне в спорта. Във високото спортно майсторство. Но при равните условия, той не би се задоволил с това да не е първи.

ОСНОВНАТА ЦЕЛ: КРАЙНИЯТ ПРОДУКТ ДА БЪДЕ УСПЕШЕН

С тях години наред сме били заедно. Като една добре смазана машина знаем всеки къде трябва да бъде в точно определен момент. Негласно сме си дали дума да сме винаги заедно. Важното е крайният продукт да е успешен.

Снимка 411859

КРАЙ НА КАРИЕРАТА?

Росен е в много добро функционално състояние. Не съм сигурен, че ще сложи край на кариерата си. Физически отговаря на разцвет на силите. Има още много бъдеще в бойните спортове. Ако не му се занимава - желая му успех в мача, в което не се съмнявам, както и успешен завършек и на това - на неговата ММА кариера.

Петър Стоичков пред ТОПСПОРТ: За Росен и Румен няма невъзможни неща в спорта и живота, те са пример за подражание

Петър Стоичков: За Росен и Румен няма невъзможни неща в спорта и живота, те са пример за подражание

"Между тях винаги е имало взаимодопълване. Не конфронтация. Винаги единият водеше другия"