Петър Шмайхел е един от вратарите-институции в световния футбол. Легендарният страж на "Манчестър Юнайтед" е капитан на "червените дяволи" при паметния требъл през 1999 г., свързван с инфарктната победа над "Байерн" (Мюнхен) в Шампионската лига. 49-годишният бивш датски национал бе за кратко в България. Посланикът на "Манчестър Юнайтед" бе поканен от GLOBUL, който сключи договор за партньорство с "червените дяволи".


- Господин Шмайхел, беше ли успешен престоят на Димитър Бербатов в "Манчестър Юнайтед" и защо той не остана по-дълго?

- Абсолютно успешен, много, много успешен. Димитър беше привлечен, за да ни даде екстра в нашата игра в атака. Тогава още имахме Роналдо. В отбора бяха Гигс, Нани. Имахме много солидна игра по крилата. И сър Алекс търсеше такъв човек, който да свързва цялостната ни игра. Още от времето, когато Ерик Кантона беше в "Манчестър Юнайтед", сър Алекс не спираше да търси друг футболист, който може да играе като Кантона. И Димитър Бербатов беше отговорът. Неговите способности подпомагаха тактиката. Той доразвиваше играта на "Манчестър Юнайтед". Стана и голмайстор на Премиършип. После стилът се промени, някои играчи правеха по-голямо впечатление, но Димитър си остана човек, който може да оказва влияние върху играта. Напълно съм убеден, че сър Алекс искаше Димитър да остане. Като опция за състава Димитър е великолепна възможност да помогне. Но за годините, на които е Димитър, е нормално да иска да играе. И аз разбирам напълно избора му да си тръгне. Това не беше решение на клуба - Бербатов да бъде продаден. Но сега той е във "Фулъм" и върши работата си добре. Абсолютно сигурно е едно - неговият престой в "Манчестър Юнайтед" беше много, много успешен.

- Чували ли сте името Николай Михайлов?

- Може ли да го повторите още веднъж.

- Николай Михайлов...

- Не. Запознайте ме с него, моля.

- Това е националният вратар на България, син на президента на БФС Борислав Михайлов, когото вероятно знаете.

- Да, да, да.

- Понеже Николай Михайлов през лятото може да направи трансфер в Премиършип, иска да е в Англия, но може да е и в Германия или друго първенство от топ 4, какъв съвет бихте му дали? В момента той пази за "Твенте", но е сред основните играчи на нашия национален отбор.

- Да, очевидно е играл срещу Дания. Аз никога не съм бил в Германия, за да му кажа за там. Но за да играеш в Англия, трябва да бъдеш много силен психически. Защото в Англия всеки обвинява вратаря. Затова трябва да изхвърли нападките от съзнанието си, да остане силен и да не чувства, че пилее времето си. Трябва да има и сериозен талант като основа, разбира се. Позицията на вратаря няма много различия в различните държави, но да играеш в Премиършип, е друго. Защото първенството не спира. Трябва да се грижиш да бъдеш силен. В Англия футболът се доближава до зимен спорт, както крикетът е летен спорт. Играеш футбол независимо какво е времето, независимо от условията. Играеш независимо дали е пороен дъжд, силен вятър, или вали сняг - освен ако няма риск за здравето на хората. Та трябва да си подготвен да играеш на най-лоши условия. Спомням си някои дни, в които съм си казвал наум: "Моля те, моля те, свири края на този мач", защото условията са били ужасни. (Смее се.) А също вратарската позиция е такава, че ако допуснеш грешка, тя може да струва усилията на целия отбор и медиите са особено жестоки, ако те докопат в беззащитно положение. Ако си в голям клуб и сбъркаш, те ще те наранят жестоко. Трябва да можеш да понесеш това. Затова моят най-добър съвет е, ако не си подготвен ментално, недей да ходиш в Англия.

- Една година от кариерата ви мина в "Астън Вила", където станахте първият вратар, вкарал гол в Премиършип. Сегашният капитан на "Вила" Стилиян Петров води битка с левкемията. Какво бихте му казали?

- Желая му всичко най-добро, той е доказан боец. Вярвам, че ще бъде добре скоро. Бях на стадиона на "Астън Вила" преди две седмици, когато гостуваше "Манчестър Юнайтед". И когато настъпи 19-ата минута, всички зрители станаха на крака и аплодираха за минута. Беше много красив жест. Това показва колко важен играч и каква личност е Стилиян Петров.  Наистина се надявам, че ще го видим отново на футболния терен. И желая на него и семейството му всичко най-добро.

- Какво смятате за квалификационната ни група за световното първенство в Бразилия, в която сме заедно с вашата Дания, Италия и Чехия? Оказа ли се България по-корав съперник от очакваното?

- Когато говорим за квалификационната ни група, не трябва да гледаме другите отбори. Аз съм разочарован от представянето на нашия отбор. Първият ни мач беше вкъщи срещу Чехия и не го спечелихме. А на България, Чехия и Италия ние трябва да гледаме като отбори, които можем да бием вкъщи, за да имаме шансове да се класираме. Мачовете ни с България тук, в София, и с Италия няколко дни по-късно бяха ужасяващи. Не мога да си спомня датският национален отбор да е играл толкова лошо. Но не мога да си представя и това, което става след мачовете - играчите се критикуват прекалено публично, което преди не се е случвало. Знам, че вие гледате към българския просперитет, но аз мога да вземам отношение повече за Дания. И ако след три изиграни мача изглежда, че си загубил шансове за класиране, следващите три години и половина биха били много лоши. Е, ние още имаме шанс, ако ви победим в Дания през март. В нашата група разликата между най-добрия и най-лошия отбор не е голяма. България и Дания са посредата. Преди две години можех да кажа, че - лесно или трудно - ще бием всеки отбор, който ни гостува в Дания. Но сега не мога да бъда сигурен.

- Кой трябва да наследи Алекс Фергюсън начело на "Манчестър Юнайтед"?

- Това е въпрос, за който се говори от 10 години, защото преди 10 години сър Алекс бе казал, че се оттегля. Все още не се е отказал, слава богу. Но това е труден въпрос. Ако говорим в момента, кандидатите ще са Жозе Моуриньо или Пеп Гуардиола. Не виждам други възможни, които биха се справили с работата в момента. Но това не беше така преди пет години. Гуардиола не беше споменаван изобщо тогава. Моуриньо също не бе подходящ. Марк Хюз и Стив Брус бяха актуални имена. Но те вече не са на дневен ред. А след пет години, кой знае дали Моуриньо и Гуардиола ще се спрягат тогава? Сър Алекс може да е на 70 години, но умът му не е на толкова. Той е много добре, поддържа се в страхотна форма. Невероятно много обича това, което прави, не виждам промяна за тези 25 години. Ако реши да се отказва, ще е или заради своето здраве, или заради здравето на жена си. Нищо друго не би го отказало.

- Колко често се връщате в спомените си към паметния финал в Шампионската лига срещу "Байерн" (Мюнхен) през 1999 г.?

- Очевидно е, че това не е постижение само за един ден. Представянето ни беше прекрасно - след тежка битка в Премиършип в крайна сметка завоювахме требъл - и титлата, и ФА къп, и завършека с Шампионската лига. Беше велик период да си футболист в отбор с невероятни футболисти. Но всъщност от самия финал в Шампионската лига не си спомням много. (Смее се.) Всичките ми спомени са от гледането на видео, чрез което съм се връщал назад. Иначе нямам никакви спомени от онази вечер и не знам защо. Може да е заради пълното съсредоточаване в мача. Може да е, защото в този период имаше претрупване от важни мачове. Играехме един за първенство, един за купата, един за Шампионската лига... И когато всичко свърши, имах само едно черно петно...