Всеки знае, че 26-те години на сър Алекс Фъргюсън с Манчестър Юнайтед донесоха трофеи, състезателни коне и куп напрегнати финали на сезоните, но какво още? Три декади след пристигането му на "Олд Трафорд" сп. "4-4-2" разкрива неразказаните 30 вътрешни истории.

Изхвърлил сак с бейзболни бухалки,
Бил Бесуик, консултант по спортна психология (1999/01):

Помня първия ден от предсезонната подготовка през лятото на 1999-а, само няколко седмици след спечелването на знаменития требъл (Премиършип, Шампионска лига и ФА къп). Един от играчите се появи на сбора с чанта бейзболни бухалки, на които пишеше: "Носители на требъл", след което започна да ги раздава на останалите футболисти. Тогава дойде Фъргюсън, който започна да събира бухалките, върна ги в сака и след това ги хвърли в кофата за боклук. "Требълът бе за миналия сезон, момчета", каза той на играчите и допълни: "Вече е минало. Сега сме нов сезон". По този начин той винаги ще изкорени отклонение от стремежа към победи.

Минава за дипломат в Белгия, 
Дани Хигинботъм, защитник (1997/00):

Големият ми спомен е как Алекс защити мен и Рони Уолърк пред белгийската федерация през 1999-а по време на наем в Антверпен. Имаше инцидент в края на плейофите. Рони бе обвинен, че е стиснал рефера за гърлото. Мен пък ме набедиха, че съм го ударил с глава. Всичко бяха глупости, но получих първоначално наказание за 1 година. Рони пък бе изключен от футбола до живот. Тогава Фъргюсън реши да лети за Белгия и да свидетелства в наша полза на обжалването. Говори за нас със суперлативи, а всъщност не бе длъжен да го прави, тъй като можеше да си седи в Манчестър, където имаше много работа и бе фокусиран върху защитата на требъла. Но въпреки всичко дойде! Заложи си репутацията на карта заради нас, но той не гледаше на това по този начин. Вярваше ни искрено, може би не играхме много за първия отбор, но пък за 9 години в Юнайтед знаеше всичко за нас. След неговата намеса наказанията и на двама ни бяха масивно намалени, а след нашето прибиране в Манчестър ни награди с нови 4-годишни договори.

Всеки е застрашен, 
Пол Скоулс, халф на Манчестър Ю (1992/13):

Веднъж бях резерва в гостуване на Нюкасъл. Падахме с 1:3, когато аз се появих като резерва и набързо изравнихме за 3:3. Създадохме няколко положения, аз самият пропуснах едно. После сбърках една топка, те ни удариха на контра и спечелиха с 4:3. След мача нищо друго не се запомни - само как съм загубил топката. И получих голямо викане за същото.

Винаги е с няколко мача напред, 
Бил Бесуик, консултант по спортна психология (1999/01):

От всички специалисти, с които съм работил, той бе най-ясен по отношение на собствената си роля. Повечето като него се лутат между треньорство и мениджмънт, без да знаят точно какви са. Викаха им мениджъри, но се чувстваха далеч по-комфортно по анцузи да водят тренировките. При Фърги бе обратното. Той бе добър в раздаването на задачи - остави треньорите и останалата част от щаба да си вършат работата и им вярваше. Вярваше, че всеки трябва да прави това, в което е специалист, а в същото време имаше достатъчно време да се фокусира върху следващия мач и това как да го спечели. Знаеше състава си не само за предстоящия двубой, но и този след него. Имаше по три готови отбора на таблото си във всеки момент.

Вманиачен наблюдател Мик Клег,
треньор по силово развитие (2000-11):

За мен той е най-добрият наблюдател на човешкия характер. Той отиваше в Карингтън в 7 часа сутринта, а от офиса му се виждаше паркингът. Така той щеше да гледа как всеки играч слиза от колата си и в какво настроение е. Някои почти танцували по пътя, други се карали с жените си по телефона, трети изглеждали депресирани, а четвърти нямали търпение да започне тренировката. След като всички пристигнат и минат през масажа, Фъргюсън продължаваше да ги наблюдава как стъпват на терена. Гледаше ги през цялото време. Можеше да види кой наистина е готов и кой е уморен. Във всеки момент можеше да каже дали играчите му са на върха или на дъното.

Съжалявам, но изпадате, 
Дани Хигинботам, защитник на Юнайтед (1997/00):

През 2005 г., когато бях в Саутхемптън, играехме срещу Манчестър Юнайтед в последния ден от сезона и имахме нужда от победа, за да останем. Юнайтед пък играеше финал за ФА къп срещу Арсенал седмица по-късно. Имаше слухове, че ще пуснат отслабен състав срещу нас, за да пазят силите си, но не го направиха. На всеки мач срещу Юнайтед разменяхме по няколко думи с Фъргюсън, а в този случай ние загубихме с 1:2. Бяхме изпаднали! Аз, огорчен, последен се прибрах в тунела, където ме посрещна Алекс. Той сложи ръката си върху мен и ми каза: "Съжалявам, Дани, бяхме под голямо напрежение и нямаше как да пусна слаб състав". Извини се, че е победил. Не бе длъжен да го прави, но прояви респект към бившите си играчи.

Понася и шеги... евентуално, 
Чарли Никълъс, приятел:

Малко преди световното през 1986 г. щабът на шотландския национален отбор, включващ Фърги, Арчи Нокс и Уолтър Смит, излязоха навън за вечерта. Ние със Стив Никъл пък решихме да се пошегуваме и запушиме стаята на сър Алекс с купища екипи. Толкова много, че нямаше как да се влезе през вратата. Също така сложихме целофан на тоалетната чиния, разхвърляхме леглото и всички тези класически шеги. Очаквахме на следващия ден да има разследване кой го е сторил, но не бе така. Мисля, че ни е подозирал, но не каза нищо, докато не отидох на "Олд Трафорд" да гледам мач на Юнайтед години, години по-късно. Той се обърна към мен и ми каза от нищото: "Знам, че беше ти". Аз се чудех какво става, докато той не уточни: "За кошниците с багажа, целофана... Мислиш ли, че не знаех?". После просто започна да се кикоти. Така винаги съм го намирал - много топъл и забавен човек. Е, разбира се, виждал съм в него и непоколебим гадняр, но в повечето време яростта в него не се долавяше. Оставяше просто топлина и обич за живота.

Раждането на футболно чудовище, 
Тони Пюлис, вражески мениджър:

Тъкмо бях вкарал Стоук във Висшата лига и реших да се обадя на няколко мениджъри, за да си поговорим какво ме очаква в елита. Помня как разменихме приказки с Фърги. "Трябва да намериш начин да печелиш домакинствата. Залагай на силните страни. Забрави какво казват всички останали. Не позволявай да ти влияят върху начина на игра", посъветва ме той. Неговите думи наистина останаха в моето съзнание и ние направихме всичко възможно, за да се чувстваме силни и мощни, да правим задачата трудна за всеки гост на "Британия". Венгер например се оплакваше от размерите на терена, други плачеха, че тревата е прекалено висока, трети се мръщеха на начина ни на игра, дългите тъчове на Рори Делап... Сър Алекс бе един от малкото мениджъри, които никога не се оправдаваха с тези неща, защото може би си даваше сметка, че съм послушал неговия съвет. Пък и ние никога не можахме да ги победим. Щеше да е интересно как ще реагира.

Крале на ринга Мик Клег,
треньор по силово развитие (2000-11):

Подходът на Фърги към неговия личен фитнес бе нещо, от което имаше нужда, защото бе прекалено зает. Идваше винаги първи в клуба (с изключение на котката и човека, който отваря вратите) и винаги имаше купища канцеларска работа на бюрото. Затова често се налагаше да чукам на вратата и да го приканвам да идва да тренира във фитнеса, а той все отговаряше, че няма време. Въведох бокса в нашите сесии, тъй като Рой Кийн го пробва и много му хареса. Така това стана част от нашата методика - упражнения, свързани с бокса, които са приложими и във футбола. Когато бяхме на турне, сър Алекс имаше малко повече време, дойде при мен и сам ме покани: "Ела, да тренираме бокс". И му се наслади.

Повече не му викайте "шефе", 
Дейвид Мей, защитник на Юнайтед (1994-2003):

На неговия ден за голф преди 3 години, веднага след като се бе пенсионирал, аз се обърнах към него с: "Как си, шефе?", а той ми отвърна: "Не, не ме наричай повече така. Викай ми просто Алекс". Не бе в моята природа да му говоря на малко име, защото всички играчи, които сме работили в Юнайтед, имаме голям респект към него. Неговите умения да изважда максимума от всеки, без да споменаваме неговите мениджмънт способности, не са чужди на никого. Знаеше как да те респектира със строгост, но и също да си сложи ръката около теб. Край.

Превод: "Тема спорт"