Храната във Венецуела свършва. Болниците са пълни с болни деца, а докторите нямат на разположение достатъчно лекарства или скенери. Електричеството често гасне. Липсата на тоалетна хартия обиколи първите страници на вестниците по света.

Единственото, което страната има в изобилие, е хаоса, разказва CNN. Икономиката на страната е в колапс, а хуманитарната криза напълни улиците с болни и умиращи от глад. Държавата е в хватката на политическа криза. Президентът Никола Мадуро свика референдум в неделя, който, според критиците му, щеше да ерозира и последните следи от демокрацията. Вотът трябваше да му позволи да пренапише конституцията на страната и да замени Народното събрание, което в момента е контролирано от опозицията, с изцяло нов законодателен орган, който да напълни с ръчно подбрани хора.

Венецуела някога бе най-богатата страна в Латинска Америка. Какво доведе до пълния й срив?

Венецуела има най-големите запаси от петрол в света и някога това изглеждаше като неизчерпаем източник на средства. Сега парите на правителството свършват, цените растат необуздано и никой не може да предскаже колко по-зле може да стане.

През 90-те години на миналия век Венецуела бе най-мощната икономика в Южна Америка. Но неравенството доби твърде големи размери. Малка част от елита контролираше всичко, докато броят на бедните маси растеше. През 1999 г. страната се обърна към социализма и избра Уго Чавес за президент. Той избра популизма, скъса връзките със САЩ и стопли отношения с Китай и Русия. И двете държави отпуснаха милиардни заеми на Венецуела. Чавес управляваше до смъртта си през 2013 г. и днес все още хората го възприемат като "герой за бедните".

Но правителството му похарчи твърде много за социални програми и определи цените на всичко. Национализира земеделските земи и след това ги изостави, като направи нацията зависима от експорта на петрол. Преди да умре Чавес избра Мадуро да го наследи, а той от своя страна запази практиките на режима.

Администрацията му спря и да публикува статистика, включително за икономическия растеж и инфлацията, прие милиони подкупи и увеличи дълга до невиждани нива.

Междувременно единственото, което остана на Венецуела - петрола, започна да понижава своята стойност. През 2014 г. той струваше около 100 долара за барел. След това няколко страни започнаха да добиват твърде много, благодарение на новите технологии. А в същото време търсенето не се повиши с подобни темпове. Това доведе до спада на цената до 26 долара за барел през 2016 г. Днес тя е около 50 долара, което означава, че приходите на страната са намалели наполовина спрямо 2014 г.

С намаляващата цена на "черното злато" и изчезващите резерви от кеш, контролът на цените започна да става огромен проблем. Правителството все още субсидира храната на цени, които са далеч под нормалните, за да се хареса на бедните.

Мадуро започна да печата пари с невероятна скорост и стойността на валутата потъна, повличайки със себе си доходите на хората и работните им места.

В същото време враждебността на Мадуро към чуждестранния бизнес накара много корпорации да напуснат страната. Pepsi, General Motors и United са само част от компаниите, които си тръгнаха.

Според Международния валутен фонд безработицата може да достигне до 25% през тази година.

А инфлацията става все по-лоша. През 2010 г. един долар струваше около 8 боливара. Днес той се разменя за цели 8000 боливара. През следващата година цените може да се вдигнат с трудните за възприемане 2000%. Мадуро вече вдигна минималната заплата три пъти тази година, но ефектът не е особено голям.

Разбира се, Мадуро обвинява своите опоненти за икономическата ситуация, както и санкциите от страна на САЩ.

В последните години пред Мадуро имаше труден избор: или да върне заемите на Китай и Русия или да купува храна и лекарства от чужбина. Той избра да плати сметката си, а резултатът е гладуващи венецуелци и увеличаваща се смъртност в болниците.

Недостигът на храна е толкова сериозен, че средно най-бедните са отслабнали с по почти 9 килограма миналата година.

Освен с липсата на храна и лекарства, населението трябва да пести и вода и електричество по време на сушите. Кризата изгони високата и средната класа от страната, създавайки тежък недостиг на кадри. От 1999 г. насам почти 2 милиона души са напуснали страната.

И така, докато Венецуела е в истински хаос, Мадуро се държи все едно това не е вярно. Миналият четвъртък той сподели видео, в което шофира из улиците на Каракас, контролирани от полицията, подчертавайки, че по тях е безопасно и че хората работата и живеят нормално. Но няколко километра от там млади венецуелци водеха сблъсъци с полицията, докато пожари изпепеляваха улиците.