Вратарят Владислав Стоянов се завърна на терена след 966 дни. Стражът се възстанови от тежка контузия в коляното и пази за втория отбор на Лудогорец при загубата с 0:3 от Хебър във Втора лига.
"Вече съм го забравил. Миналото - било лошо, било хубаво, не можем да го върнем и да го променим. Във всяка една ситуация човек трябва да влага позитиви. Аз винаги намирам и в най-лошото нещо позитивно. Трябвало е така да стане, може би е за добро. Изобщо не се връщам назад. Какво можело да бъде, как можело, защо можело - станало е, минало е. Фокусът ми е напред, да бъда здрав и да радвам феновете и самия себе си с изявите на терена.
Наистина се чувствах все едно за първи път играя футбол изобщо. Наистина чувството беше много приятно, напрежението беше много голямо, но се радвам, че успях да се завърна на терена. Независимо от головете, радостен съм, че успях да изиграя мача, да се чувствам добре и чисто физически да завърша мача здрав, без проблеми.
Дори докторите се учудиха на моята упоритост и воля, но аз съм позитивен човек и винаги съм гледал позитивното. Казах им още първия ден, че ще се завърна. Това, което ми даваше сили, определено е жена ми, която беше до мен при всяка ситуация. Също така искам да благодаря на ръководството на Лудогорец и на собствениците, които не са ме оставили и за един ден. Във всеки един момент някой от ръководството ми е звънял, помагал с каквото може. Не съм оставен на произвола на съдбата, така че им благодаря. Също така на моите приятели, които ме подкрепиха. И на тях искам да благодаря. Това ми даваше сила да продължа напред и да се завърна, тъй като за мен футболът не е само работа, а страст. Футболът е една игра и аз отново искам да изпитвам удоволствието от нея.
Коментирали сме с ръководството, с треньорския щаб на първия и втория отбор. Пред мен перспективата е до зимата да изиграя максимален брой срещи. Ако съм в добро състояние, да се намери и мач за първия отбор. След това да направя една силна подготовка и да имам реален шанс да се боря за място", заяви Стоянов пред БТВ.