Футболът е велика игра. За сетен път се убедихме в тази изначална истина в четвъртък вечер. В рамките на някакви незначителни за времето и пространството 26 минути един анонимен отбор с едни анонимни футболисти видя божествената светлина отблизо. Наричаме ги анонимни не като обида, а като реалност. Защото победителите ще се върнат да живеят в Разград, където и дъждът е развлечение, а загубилите ще акостират във Вечния град. Каква огромна цивилизационна разлика - Разград и Рим. И една велика игра, която прави невъзможното възможно.

Зелените пият от омаята на Негово величество футбола. Въпросът е да попаднеш сред неговите избраници. Случи ли се, всичко става възможно. И непостижимото е постижимо. И невъзможното е възможно. Орисан ли са за успеха, няма сила, която да те спре. Няма обективна логика. Тази игра не е математика и в нея две и две не прави четири. Тя е ирационална. Може да направиш всичко както трябва и да останеш от страната на загубилия. Може да направиш всичко по неправилния начин, но ако магията е с теб, се превръщащ в недосегаем. Стоп на лиричните отклонения.

Лацио пристигнаха в София с абсолютната увереност, че ще отстранят анонимните българи от Разград. Този път бяха забравили всякакво високомерие и всякакви надежди, че това може да стане по лесния начин. Бяха се убедили още през първото полувреме на мача на "Олимпико", че съперникът, макар и неизвестен за тях, не е случаен. Бяха видели, че българите могат да играят футбол от висока класа.

В София обаче за тях нещата просто трябваше да си дойдат по местата. Те са по-добрите футболисти, с по-опитен и доказан треньор. На тяхна страна е и традицията. Те са играли много такива мачове.

В един нормален футболен двубой това е напълно достатъчно за победата. Така и стартира мачът. Голът преднина от първия двубой бе заличен още в първите секунди. След това гостите доминираха напълно, тактически смазаха зелените по всяка точка от терена. Второто попадение просто узакони тяхното превъзходство. В 99 на сто от случаите при подобно съотношение на силите мачът като интрига е приключил. Доиграва се просто за едната формалност. Показа го Ювентус два часа по-късно, просто си игра като котка с мишка с Трабзонспор.

В София обаче бе по-различно. Стрелката спря и започна да сочи само в една посока. За 20 минути Лацио допусна цели три гола. Сякаш някаква сила свише риташе топката в тяхната мрежа.

Същата сила навяваше на лациалите усещане за обреченост. За неизбежност, която тази вечер ще ги сполети. Само след подобни драми можеш да видиш подобни блуждаещи погледи. Те са напълно изпразнени от съдържание - няма болка или гняв. Просто недоумение. Как и защо се е случило?! Не е чудо, просто това е играта Вече сме написали всичко за Лудогорец. Време е да ги оставим да се наслаждават на техния миг. Заслужиха го по всички Възможни начини. По своята същност този момент е изключителен. Малцина са орисани да го изпитат.

Думите са бледи, а понякога и глупави. Какво да каже човек след това, което се случи на стадиона. Че този играл добре, а онзи бил превъзходен.

Триумфът прави всичко да изглежда магическо. Лудогорец е абсолютен футболен феномен. Може би и без аналог. Преди 40 месеца играеха със селските отбори от техния регион, а днес са сред елита на Европа. Да си представим само факта, че в неделя ще играят с Гоце Делчев! Непостижимо е дори да си представиш подобно сравнение - от едната страна Лацио, ПСВ, Динамо Загреб, Партизан Белград, сега и Валенсия, а от другата Пирин Гоце Делчев?! При това без традиции, без никакъв опит зад гърба си.

Обективността изисква да се признае, че не са повече от дузина мачовете като този с Лацио на пъпа на София. Последният бе в далечната 2006 година. Лудогорец се записа в алеята на славата на българския футбол. Този мач е бисер-украшение, остава завинаги в съкровищницата.

По-голямата победа е публиката Триумфът срещу Лацио е сладка омая, но тя щеше леко да нагарча без страхотната атмосфера на стадион "Васил Левски". Всъщност присъствието на над 30 хиляди зрители, и то в София, е огромният успех за Лудогорец. Това, хората да се редят на опашки и да дадат пари от джоба си, за да те гледат, е най-голямото признание.

Преди половин година, когато единствената опция за мачовете от Лига Европа за Лудогорец бе националният стадион, всички смятаха, че ще играят пред максимум 3000 зрители. Благодарение на футбола си те увеличиха тази бройка над 10 пъти. И хората остават доволни. За Валенсия може да има и "търси се" пред стадиона. Да накараш хората да се върнат на стадиона, при това водени от огромно желание, си е велико постижение.

Някой въобще предполагал ли е, че отбор от Разград може да напълни стадион в София. Преди години подобна мисъл дори не е минавала през главата на Ганчев, когато на Литекс се налагаше да търси стадион за евромачовете. Логиката бе проста, те си имат Левски и ЦСКА, кой въобще ще обърне внимание на мачове на един "селски" отбор. Дали пък не е време Лудогорец да измести всичките си мачове В София?! Едно огромно предупреждение за Левски и ЦСКА.

Ей, другарите, хората искат да гледат хубав футбол, а не да им говорите колко сте били Велики някога... Със сигурност за щастливия развой на мача с Лацио половината заслуга е на хората по трибуните. Подобно нещо не можеше да се случи пред 1000 човека.

Всичко щеше да бъде мъртвило след гола на Переа в началото на Второто полувреме. Енергията от трибуните в този случай се оказа Високият октан за играчите. Това наля сили в Безяк да избяга от пазача си и да насочи топката в горния ъгъл. Тя даде стимули на Златински да отправи някакъв абсолютно безумен шут от 30 метра. Тя даде Вдъхновение на Кишада да се намести между Сиани и Маркети и късото му краче да се окаже дългата клечка в техния трибой.

А какво е най-хубавото в цялата приказка. Всичко е оставено в миналото, защото идва нов мач - с Валенсия. И ако Негово величество е взел решение, прекрасните мигове предстоят!