Бившият играч на Лудогорец Марселиньо си припомни за времето, прекарано в тима. Бразилецът разкри, че е имал оферта от ЦСКА, която е отхвърлил.
"За мен не е изненада 11-ата поредна титла на Лудогорец. Много е трудно отборът да загуби шампионата в България, защото се инвестират много средства, макар че само това не е достатъчно и пресният пример е ПСЖ. Оставих много приятели в Разград, говорих с Петричев и Моци и ги поздравих за успеха. За мен Лудогорец беше и семейство, все пак 9 години изкарах в отбора.
Като мой наследник виждам Доминик Янков, който има голяма перспектива, защото притежава страхотна техника и интелект. Каули също е отличен като плеймейкър.
Не исках да си тръгвам от Лудогорец, очаквах да играя още една година, защото бях титуляр до края. И не крия, че много ме заболя, още се ядосвам. Но това е животът. Лудогорец, Разград и България обаче остават в сърцето ми завинаги. Тогава имах оферта от ЦСКА, но я отхвърлих. Обадиха ми се, но аз чаках предложение за нов договор от Лудогорец и отказах. Със семейството ми преценихме, че имам история в Разград и няма да е добре да отида в ЦСКА. Сега ако върна лентата назад, бих приел офертата на ЦСКА, защото се отнесоха с респект и уважение към мен и го оценявам. Но вече не може да се направи нищо.
Съблекалнята на Лудогорец е трудна за овладяване и затова всеки треньор, който опитваше да направи промени, имаше проблеми. Ние се бяхме напаснали и имахме стил на игра, който се харесваше от футболистите. Петев и Дерменджиев изградиха стила на Лудогорец и имам голям респект особено към Дерменджиев, с когото се работи много лесно.
Когато дойдох в Разград, си мислех, че ще остана само една година, но още след първата вече знаех, че никога няма да поискам да си ходя. Миналата година бях близо до завръщане в Лудогорец като помощник на Станислав Генчев. Нищо не се знае, един ден това наистина може да стане", заяви Марселиньо пред "Диема спорт".
bobi_raf
на 21.04.2022 в 01:48:02 #23Новият Буковски да се яви след почивните дни в издателство жанет 45 за договор и аванс. Трезвен и избръснат (лице).
mreji_gur_gur
на 20.04.2022 в 23:52:53 #223 Глава: МОТАНЕТО Допуших цигарата на път за вкъщи и хвърлих фаса в една кофа за боклук. Може би боклукът щеше да се подпали, но от мен да знаете - няма нищо по-приятно от миризмата на горящ боклук в лятното пладне. Разминах се с някаква руса пyтka с големи ци-ци и дълбоко деколте – бързаше и се кокореше, сякаш не може да брои до три. Зазяпах се след нея – беше обула някакви къси прилепнали гащета, от които се подаваха три пръста от зaдника й. Съвсем закономерно се челосах в един уличен стълб. - Майка ти кyрвенска и разплодно добиче да eбa аз! – изпсувах след мацето. То се забърза още повече. Разтрих челото и болката ми изчезна почти веднага – може да нямам мозък в тиквата, ама поне е дебела и издържа на удари. Прибрах се вкъщи. Бабето беше купило “Камчия” и беше изпържила половината за обяд. Имаше и от любимата ми салата – нарязани краставици, домати, чушки и лук, всичкото поръсено със сирене, олио и оцет. Лигите ми потекоха. Наплюскахме се богато с бабето – изкльопахме всичко. После тя извади отнякъде едно шише оцет и лъжейки ме, че е вино, седнахме да пийнем. - На, пийни си, баби, за здраве! - Отде го измъкна тоз оцет ма, дърто! - Баба е скрила това-онова из мазата, да има какво да пийне, като я хване съклета. - Аха – муча аз и се мръщя, докато допивам чашата. Та привършихме с обяда и легнахме да починем малко. Комшията на Говнимир – Папазов, един с малка глава и големи мустаци, беше усилил уредбата и въпреки че беше през една къща, пак се чуваше ясно. Някаква отвратителна чалгия – ХХХ на Каменци. Какво ли му е на Говнимир сега – и той слуша само метъл като мене. Не издържах и отидох да изпуша една цигара някъде навън. Отгоре се зададе Говнимир с отчаяна физиономия. Може би тук е мястото да отворя скоба и да ви разкажа нещо за Говнимир. Говнимир беше висок и сух, 21/195/75, с дълга черна къдрава коса, под която имаше глава, пълна с всичко друго, но не и с мозък. Също като моята глава. Затварям скобата. - Тоя шибан папаз пак наду лaйнaта! – развика се той. Ухилих се и седнах на един от пъновете, които бяха наредени пред нашата къща вместо пейки. - Седни, успокой се – викам му аз. - Как да си спокоен – нерви се Говнимир и измъкна смачкан пакет Мелник. Запали си цигара с кибрит, на който имаше снимка на Глория. - Дай огън – изломотих аз. Даде ми. Седяхме и пушихме. Ама то не се траеше – последва “И ловец съм, и рибар съм”. - Аре да се разтикаме нанякъде – предложи Говнимир. – Това не се издържа, човече. - Ами хайде – съгласих се и станахме. – Твоя комшия май отдавна не е мил пoвърня от колата си. Преди две-три години се събрахме компания у Говнимир. Тогава изпих два литра вино и ми се додрайфа. Излязох навън и оповръщах голфа на Папазов. Получи се страхотно – навсякъде имаше повърня: по капака, вратата на шофьора, гумите, че и по покрива малко. Цялата тайфа излезе да ме гледа и ми ръкопляскаше. - На разкопките ли си сега? – попита Говнимир. - Да. - Аха. - Ти кво бачкаш? - Същото – у кръчмата. Нали утре ще дойдеш? - Ще дойда. - Абе Гъгня, ти знаеш ли, че Гошо го е направил? - Сетиш. Че ще го направи, няма да го стиска цял живот… - Аз щях да го направя вчера, ама онзи травестит Боби ме прекъсна. Ти направи ли го? - Охо, още преди две седмици. - И как беше? - Ужас бе Говнимире, направо гадост. Цял час срax. Сигурно съм изсрaл поне сто кила лaйнa – накрая станаха толкова много, че започнаха да ме издигат към тавана. Как съм ги чистил – не питай. Говнимир замълча, явно размишлявайки над казаното. Допушихме фасовете и ги хвърлихме по едно куче, което лежеше на сянка между две кофи за боклук. Помияра изскимтя и избяга, опарен от въгленчетата. Беше към два часа на обяд, голяма жега. Почти нямаше хора из улиците. Само ние двамата обикаляхме като въртоглави и се чудехме къде да се денем. Накрая спряхме на сянка в гимназията. - И какво ще правиш сега? – попитах го внимателно аз. - Ами още търся гаранционната карта – въздъхна Говнимир. – Иначе се оправих: Гошо и Боби ми помогнаха, резервирах сладкарница, уредих всичко…Тежко е, човече: не ми е за скапаната стая или вмирисания хол, ама кeнeфa... Бе ще го преживея някак. Потупах го съчувствено по рамото. - Горе главата, всичко ще се оправи. Аз пък веднъж, като бях на седем години, ходих на гости на село при чичо ми. Той има външен клoзет. Както си серях, изведнъж се изсулих в дупката и потънах в лaйнa до брадичката. Виках като луд, но никой не ме чуваше. Добре че стринка ми дойде да пикaе след половин час и ме измъкнаха. - Брей… Ти си направо жива легенда! – ахна Говнимир. Помълчахме известно време. - А знаеш ли коя е добрата новина? – изхили се Говнимир. - Коя е? - Ами при свлачището замина и част от къщата на Папазов, както и зайчарника му. Сега зайците пикaят, ceрат и се eбaт вътре в къщата. - Ха-ха-ха! Разхилихме се шумно и дълго се смяхме. - А кой всъщност е надул кючеците? – попитах аз. – Той нали не понася чалга? Говнимир махна раздразнено с ръка. - Синът му, кой друг. Нали го знаеш какъв е кaпyт: по-глупав е и от нас двамата, взети заедно. По този въпрос не можеше да се спори. След малко се разделихме. - Да не забравиш да дойдеш! – викна Говнмир на тръгване. - Няма, няма – обещах му аз и затътрих джапанките към къщи.
Bloody_Sword
на 20.04.2022 в 23:46:12 #21Гур, гур, Стават за четене разказчетата.
kanchu
на 20.04.2022 в 23:46:00 #20Хаха, такава дузпа за първи път виждам. Негрото си хвана ръката на Аспиликуета под мишка и и си го дърпа докато не падна на тревата..
Bloody_Sword
на 20.04.2022 в 23:40:40 #192:4 за Арсенал! Когато ги чакаш да бият- падат, а иначе бият. Браво за победата!
mreji_gur_gur
на 20.04.2022 в 23:40:22 #18И това ли не допада на изискана аудитория? Има всичко - секс,насилие рокенрол(метъл) и философски размисли.
mreji_gur_gur
на 20.04.2022 в 23:38:13 #174 Глава: СЕКСУАЛНО ДЕЖА-ВУ Легнах си в стаята от нямане какво да правя. От скука се съблякох гол и започнах да си играя с парчето. Пред очите ми като на филмова лента минаха всичките ми сексуални преживявания. За пръв път го правих на дванайсет години с козата. Е, не тази коза де: нея все още не съм я eбал. Оная я eбаx и тя умря. Като разбра какво съм направил, баба ми ме пра с тоягата много жестоко: сцепи ми лявата вежда и ми изкара цицина на главата, а за гъza и гърба да не говорим – целите нашарени в синьо, червено и зелено. Бях станал като цветен телевизор, само че не хващах нито един канал. За втори път ебаx, когато завърших осми клас в гимназията. Напих една съученичка на дискотеката и я начесах в храстите. С презерватив обаче – не се знае знае ли се. То ако се е знаело, досега да се е знаело. Готино пичeе беше, ама за един път само – после не помнеше нищо. За трети път ми излезе късмета с Мира Дудука от махалата, когато бях в девети клас. Тя беше по-малка с една година, ама яко лaпaшe и духaшe. Накарах я да ми направи свирka зад Чушкарника – така наричахме средното училище по зеленчукопроизводство и консерви. Беше една бледа и кльощава, с две пъпки на ребрата вместо гърди. За четвърти път – на шестнайстия ми рожден ден. Имах пари тогава и за пет кинта опрaвих Мариана Сербеза в един строеж. И нея с презeрватив – разправяха ми, че я минали всички *** в циганската махала по няколко пъти. Как да й го вреш гол… Пък тя една ниска, с къси крака и голям гъz, пък в лицето пъпчива… Ама цицитe й големи и ги мачках до насита. Тогава тя беше на двайсет и шест.
mreji_gur_gur
на 20.04.2022 в 23:29:17 #162 Глава: СКУКА И МИЗЕРИЯ Вървях из квартала в абсолютно скофтено настроение. Цялата улица “Иван Панков” изглеждаше като излязла от научно-фантастично списание, в което бъдещето се описва само в черни краски. Влачех джапанките едва ли не с нежелание. Беше ми тъпо и скучно. Фактът, че не бях закусвал, още повече допринесе за чернилката в душата ми. Чувствах глад – глад за храна, глад за ебане, глад за…за…Цигара!А-а-а-а-ах! Пушеше ми се като на пор (интересно как ли им се пуши на поровете?). Прерових джобовете на скъсаните си дънки, но намерих само един xyй вътре, сиреч хванах се за xyя – и двата ми джоба бяха разпрани, а слипове нося рядко... Да му еeба майката. Както си вървях, изведнъж съзрях едно апетитно маце на около осемнайсет-деветнайсет години. Облизах устни. Беше готина – с дълга черна коса, облечена в къса кожена пола и синя блузка с надпис “Versace”. Ах, да ми паднеш… Видях как мацето спря пред едни продавач на вестници и си купи някакъв вестник – сигурно “Лична драма” или “Teen Love” – ония боклуци, дето само пичките си ги купуват. Това обаче не беше от значение. По-важното бе, че отнякъде поникна едно мръсно циганче и се затича към мацето. Противното мангалче беше босо, облечено само в долнище на анцуг – зелено с жълти кантове. На всичкото отгоре ококорения мангал беше рус – русо циганче. Не си напънах несъществуващия мозък, за да размишлявам над този странен факт, ами се облегнах на една ограда и се загледах в очакване на предстоящото шоу. - Како, дай пет ‘стинки ма! – изплака мангото. Мацката се вторачи в циглето, сякаш то я бе помолило да му подари Ламборджини Диабло или нещо от тоя род. - Я изчезвай, бе! – сопна се тя и понечи да се разкара. Мангустата обаче й препречи пътя. - Како, дай пари или ща оплюя! – заплаши я мазничето и отвори уста да й покаже плюнката на езика си. Ядосана, но и стресната, пичката му хвърли монетата, останала като ресто от вестника и продължи. Лапето я стисна в юмрук и се затича към мене, като за малко не събори мацката, която тъкмо пресичаше улицата и изчезна в една пресечка. Невероятно, но факт: циглето се доближи плахо до мен и измрънка: - Бате, имаш ли пет ‘стинки… Докато го казваше обаче, не ме зяпаше нахално, а гледаше в земята. Така е – не приличам много на красиво невинно маце, от което можеш да изцицаш пари. Всъщност, не приличам на нищо красиво и невинно. - Кви пет стотинки бе, маaнгал! – измучах като вол и вкарах един шамар на мангото. Той се изсипа на земята и изтърва монетата. Посегна да я вземе, но отнесе един ритник в ребрата и се отказа. - Да се махаш, че като те стигна, ше те блъскам като маче у дирек! – ръмжах подир него, докато то се тътреше по-далеч от мен. Ама че противно циганче. Поне бръснатата ми глава трябва да му подскаже, че ненавиждам циганите. Ама на – тъпо мургаво животно. Взех монетата от земята и се опулих: цели двайсет стотинки! Веднага се запътих към близката будка и си купих четири цигари на дребно. Запалих едната с огънче от продавача на вестници малко по-надолу, смукнах дълбоко и с наслада издишах. Еееех… Значи въпреки противното ми настроение денят беше решил да бъде добър – първо изплакнах очите с едно яко маце, после наритах един мангаaл, а сега – четири цигари на аванта. И това ако не е късмет, то аз не знам какво би могло да бъде.
mreji_gur_gur
на 20.04.2022 в 23:24:55 #15Да продължа историята на Гъгнимир Клесяков -Гъгнята!?
mreji_gur_gur
на 20.04.2022 в 23:24:20 #14Добра вечер г-да академици!
8888.bg
на 20.04.2022 в 23:13:01 #13Джаклино пак ли кесиш под статии с името ЦСКА Няма ли пакистанци да те ибът из чешко
mottorrhead
на 20.04.2022 в 22:44:03 #12Асенчо Президент.. Президент
УмеренЦСКА
на 20.04.2022 в 22:35:28 #11...Много се развеселих, като прочетох "прощалното" интервю на Марселиньо. Цункал се с Петричев и Моци, съжалявал бил, че не го оставили още някоя година на яслата. А това, че не го били взели в ЦСКА си е направо гадна атака против тия, които толкова години му плащаха пари... ...В Лудогорец през последните две години просто нямаше как да се отърват от "ветераните" си! Моци го уредиха, зер той е "символ", но май няма много места за такива "символи", не може на всеки такъв "ветеран" да му кръстят някоя трибуна, па и да го оставят на заплата в клуба... ...Гледал съм го Доминик Янков, когото Марселиньо назовава като свой наследник. Ама Янков все е резерва даже и в шапионатните мачове. Домусчиев си понакупи футболисти, готви се за нов европоход, на добър му час, наесен ще го видим първо в ШЛ, после и в ЛЕ... ...Няма спор, Домусчиев има доста пари и успява да задържи на заплата своите ветерани доста години наред, нещо, което не могат да си позволят другите клубове. В последния си мач пусна в игра Терзиев. Представя ли си някой футболист като Терзиев да го държат в ЦСКА или даже в Левски? Но Домусчиев има бол пари, държи такива като Терзиев, примерно...
mottorrhead
на 20.04.2022 в 22:32:10 #10Мачкай Асенчо.... Ти ква машина си....
mottorrhead
на 20.04.2022 в 22:31:08 #91948asentseto на 20.04.2022 в 22:08:27#8 Дзвер, и аз дълго време не исках да го призная, но вече се осмелих да го кажа. Кирил Домусчиев създаде от един селски отбор хегемон, който замени стария комунистически гранд от Сухата тека като един от двата гранда на България. Даже според мен това може и да е било умишлено, ето защо - Домусчиев е планирал всичко - искал е да унищожи “комунистическия тумор Лефске”(както Гозера би се изразил) и да накара феновете му да заобичат проекта му/новия хегемон, като в същото време накара феновете на ЦСКА да го мразят, за да бъде сигурен, че те няма да го припознаят, както говедата. Едва когато е постигнал тези неща, той е планирал да стане собственик на ЦСКА, примамвайки феновете с успехи, а Лудогорец е оставен на произвола на съдбата. Гениално, а? Поемаш ЦСКА като в същото време се отърваваш от най-големия душманин на армейския тим Асенчо, пак ги е размазал..... Евала, човек с много теории... Богата работа
oficer1
на 20.04.2022 в 22:20:10 #8Конспиративни теории, на които биха завидели и корифеи в разработването на конспирации.
Асенце, да знаеш, че ме усмихна широко. 
Марселиньо е един от най-класните чужденци играли в А - Театрал. Но беше дал прекалено на Разград и играта му там, нямаше да как да се повтори в ЦСКА!
Меду другото, Челси и Арсенал праат култов мач! 
vladang
на 20.04.2022 в 22:18:16 #7Въъъх!!!?!?!?!???
УмеренЦСКА
на 20.04.2022 в 22:15:45 #6...Ох, и тоя Иуда се отрече от Христа! Прочетете го за какво съжалява! Че не го оставили още някоя друга година на хранилката... Но предпочетоха Моци, на него кръстиха цяла трибуна в Разград, Марселиньо нема тоз късмет... Това интервю на тая "зелена легенда" трябва да го прочетат с тефтер под ръка тези, които се впечатляват от всякакви изявления на тема "верен до гроб", особено от чуждестранни футболисти, българските са точно като тях! ...Много се радвам, че ЦСКА не са приели Марселиньо в редиците си! Ако го бяха приели преди време (дали наистина е имало такива оферти не се знае) сега щяха да водят дела за пари! ЦСКА не е Лудогорец, който клуб може да си позволи да изпраща негодните си футболисти във втория си отбор и да им плаща пълните заплати...
1948asentseto
на 20.04.2022 в 22:08:27 #5Дзвер, и аз дълго време не исках да го призная, но вече се осмелих да го кажа. Кирил Домусчиев създаде от един селски отбор хегемон, който замени стария комунистически гранд от Сухата тека като един от двата гранда на България.
Даже според мен това може и да е било умишлено, ето защо - Домусчиев е планирал всичко - искал е да унищожи “комунистическия тумор Лефске”(както Гозера би се изразил) и да накара феновете му да заобичат проекта му/новия хегемон, като в същото време накара феновете на ЦСКА да го мразят, за да бъде сигурен, че те няма да го припознаят, както говедата. Едва когато е постигнал тези неща, той е планирал да стане собственик на ЦСКА, примамвайки феновете с успехи, а Лудогорец е оставен на произвола на съдбата. 
Гениално, а? Поемаш ЦСКА като в същото време се отърваваш от най-големия душманин на армейския тим! 
vladang
на 20.04.2022 в 22:06:18 #4Воала,#5 .Не издържа таз простотия,все трябва да избие нанякъде,да я забележат.