Лудогорец пренаписа рекордите във футбола ни. През сезон 2020/21 тимът вдигна десета поредна титла - нещо, което нито един друг роден клуб не бе правил. Игрово обаче отборът вървеше в грешна посока. И може би това бе най-слабият Лудогорец, стигнал до златните медали.
Есента трябваше да бъде период на възход под ръководството на чеха Павел Върба. Нищо подобно - още на старта на кампанията отборът му бе разбит и това показа, че нещо в Разград не е както трябва. А обещаните още от зимата реформи така и не свършиха до края на кампанията. Всъщност под "всеобхватна реформа" Лудогорец опитваше да скрие голямото си игрово пропадане, но не успя. И докато у нас отборът трупаше точки, то в евротурнирите бе бит като тъпан на сватба - отпадна още на първото стъпало в Шампионската лига и регистрира само загуби в груповата фаза на Лига Европа. В Първа лига нещата също не бяха по мед и масло, а равенството у дома срещу Царско село, последвано от 1:2 от Антверп в Разград, доведе до освобождаването на Павел Върба.
Със задачата да закрепи отбора се нагърби Станислав Генчев, който вършеше тази работа и година по-рано. Той пак се обърна към "старите кучета" и поне на местно ниво нещата му се получиха. През зимата шефовете се заеха сериозно със задачата да доведат треньор, който не само да спре пропадането, но и да направи отбор, който отново да бъде конкурентоспособен на континенталната сцена. Изборът им се спря на Станимир Стоилов. Двете страни си бяха стиснали ръцете, но в крайна сметка не се стигна до заветния подпис. От клуба трескаво се насочиха към друга опция и изненадаха с решението си - привлякоха литовеца Валдас Дамбраускас, като за него платиха обезщетение на хърватския Горица. Оттам бе взет под наем и вратарят Кристиян Кахлина. Последният успя да блесне през пролетта с добрите си изяви. А това говори, че хората пред него не са си свършили добре работата.
При Валдас имаше малко подобрение в колективната игра, защото през есента тимът печелеше благодарение на добрите индивидуални качества на играчите си. Лудогорец обаче продължи да бъде неубедителен, получаваше и нужното рамо, когато се налагаше. И в крайна сметка рано "уби интригата в първенството". Но това не говори за силата на отбора, а за качеството на преследвачите му. Интересното е, че с идването на ВАР срещу тима набързо бяха свирени няколко дузпи. До тогава обаче нещата вече бяха опечени.
Игровото отстъпление на Лудогорец бе голямо. Тимът бе разклатен, но нямаше кой да го постави на колене. Ако и това лято бъде пропиляно с грешни трансфери, то хегемонията му ще бъде поставена под сериозно изпитание.
