Лудогорец пак го направи по трудния начин

Странно оживление настана след края на мача Лудогорец - Жалгирис. Несъразмерна радост, отправена към един задължителен успех. Преди да навляза в детайли за епоса, все пак ще отбележа, че с оглед на реалностите, а под реалности разбирам класа, традиция, кадри, актуално представяне, Лудогорец е вторият или третият по сила отбор в целия поток "Платини". Не знам какво е това самоподценяване в Разград, но те трябва да имат далеч по-високо самочувствие, за да си позволят да изпадат в еуфория след победа над литовския шампион. Да, припари им под краката след безобразния първи мач, но съвсем нормално бе във втория нещата да си дойдат на мястото. И така нареченото неблагоприятно развитие на срещата всъщност се оказа в тяхна полза, защото Жалгирис, ако не бяха вкарали ранен гол, едва ли щяха да се приберат в глуха отбрана и да вкарат сами вълка в кошарата. Няма никакво съмнение, че Лудогорец е по-добрият отбор и победата е съвсем резонна. Другото щеше да е катастрофа като тази с Титаник. Непростимо е при тази наследена от мосю Платини схема с пет подарени квоти за групите в Шампионската лига да не ги усвояваш всяка година. В този поток единствено Олимпиакос е някакво сериозно препятствие, и ако ти се падне в жребия на плейофите, можеш да търсиш някакво оправдание с класата на противника. Всичко друго е далеч от всякакви европейски стандарти. 15-ият в Испания ще мине през потока Платини на парад и ще влезе в груповата фаза на ШЛ без никакви проблеми. Учудвам се как големите федерации търпят все още това напълно несправедливо разпределение на квотите, още повече, че Мишел Платини вече го няма.

За самия мач. Много силно второ полувреме на Лудогорец, в което показаха на какво са способни. Показаха, че, опрени до стената, знаят как да реагират и да вземат своето от двубоя. Никой никога не е оспорвал факта, че Лудогорец спрямо едни занижени стандарти е много силен отбор. Много по-силен от такива като Жалгирис, а няма да има никакво оправдание, ако отпадне от следващия си съперник Апоел Беер Шева. Абсолютно преодолим противник без кой знае какви достойнства. И не е съставен предимно от чужденци, както Бат' Гошо се е объркал. Съставен е предимно от израелци плюс трима тъмнокожи, които наистина могат да бъдат заплаха в нападение. Но са отбор, на който му бяха вкарани 3 гола от Хонвед, а унгарците са по-слаби дори от Жалгирис.

Въпросът, на който безуспешно търсим отговор, е защо Лудогорец изигра три лоши полувремена и едно отлично в двубоя с Жалгирис? Обясненията с формата и не знам какво си просто не вървят. Защо 140 минути Лудогорец не бе Лудогорец - ето това е въпросът. Накрая всичко свърши с хепиенд, но приказката, че победителите не ги съдят, не е съвсем уместна в този случай. Все ми се струва, че един хегемон трябва да демонстрира постоянство и класа във всеки един момент. При шампионите на България амплитудите са много странни понякога.

До голяма степен за това отлично второ полувреме си е виновен и Жалгирис. Не два гола аванс, пет да имаха, пак нямаше да се справят, след като се върнаха в глуха защита. Просто така не се играе срещу Лудогорец, ако искаш да го отстраниш. Дадеш ли им топката, оставиш ли ги да си я подават и да връткат пасовете, вече нямаш никакъв шанс. Това са доказали, че го могат. Имат бързина и динамика, натрупан опит и не им е проблем да вкарат много голове, още повече при несъстоятелен вратар на съперника.

Тактически две от четирите промени в стартовия състав повлияха видимо върху развоя на мача. Връщането на Дяков и заиграването с типичен център нападател определено донесоха плюсове на зелените. Присъствието на Дяков видимо се отразява позитивно върху цялата игра. А Кешеру е точно за такива мачове със слаби защити. Така че оставането му на пейката във Вилнюс може да се отчете като голяма треньорска грешка. Едно е да играеш срещу Арсенал, съвсем друго срещу Жалгирис. В добра форма започва сезона Марселиньо, Анисе се превръща в железния боец. Ключово участие в мача имаше Натанаел с първия гол за Лудогорец. 1:1 на полувремето даде отлична предпоставка за пълния обрат.

Но проблемите при друг сценарий биха били същите. Ако противникът истински се сбие за топката, вдигне пресата и изнесе играта в центъра, Лудогорец се превръща в друг отбор. Очаквам такава картина на "Армията" в събота. Победата над Жалгирис показа и доказа една абсолютна константа за Лудогорец. В този клуб играчите диктуват всичко. Само привидно има някаква субординация. Не е случаен фактът, че Дерменджиев започва да прави смени след 80-ата минута и прегръща и целува сменените около тъчлинията. След демонстрацията срещу Милсами играчите са взели страха на всички в Разград. Досега с победите те отстояват своята авторитарна власт. Докога обаче - е по-интересният въпрос...

Стратега: Гриша Ганчев не признава второ или трето място, задължително трябва да победим Лудогорец

Пената коментира и българското представяне в евротурнирите