При изключителното качество и количество в тима на Лудогорец, всяко ново попълнение се сблъсква със закона на естествения отбор и нито трансферна сума, нито визитка, нито моментен проблясък обещават титулярно място дори в най-близка перспектива.
През този трансферен прозорец шампионите се обзаведоха с вратаря Ренан и нападателя Жоао Пауло, като е очевидно, че и двамата ще трябва да се преборят с изключителна конкуренция за титулярното място. След кризата "Ераносян" и гафовете на "Санкт Якоб" и "Емирейтс" Владо Стоянов отново е на върха, влиянието му върху отбора е внушително и трудно новото бразилско попълнение ще може да го измести. Въпреки това Ренан може съвсем скоро да се надява на титулярно място, предвид намеците на Владо, че се ослушва за трансфер в чужбина. Цената на перничанина пада с всеки изминал полусезон заради възрастта и съвсем скоро Лудогорец ще го пусне на символична цена, което би удовлетворило всеки купувач. Това намалява вероятността Ренан да се превърне в пореден жокер в шампионското тесте. Такъв не успя да стане сърбинът с канадски паспорт Милан Борян, който се провали при всички шансове да стане номер 1 за "орлите".
Далеч по-интересна е ситуацията с голмайстора на Първа лига Жоао Пауло, който вкара на Арсенал Тула и Тренчин, и протяга ръка поне към два поста - като дясно крило и лек нападател на върха на атаката. За Пауло проблем е, че звездата на Първа лига Джонатан Кафу засега остава в Лудогорец, както и Клаудиу Кешерю. Напоследък Георги Дерменджиев наложи схемата с тежък нападател в лицето на румънеца, като при това положение Кафу е отдясно, а Вандерсон отляво. Дори и Кафу да мине на върха, за Пауло ще пада битка с Мисиджан на десния фланг. Но както биха въздъхнали във всеки друг отбор: да им имам проблемите на Лудогорец. С играчи като Кишада, Кампаняро, Сисиньо, Мисиджан, Лукас Саша или Лукоки всеки друг отбор у нас и повечето на Балканите биха започвали състава си.
Шампионите вече си създадоха армия от жокери, които са особено необходими в периодите на мачове от евротурнирите, както и за стимул на титулярите. Да стоят качествени играчи като Мисиджан, Саша, Сисиньо или Кишада на пейката изглежда рисковано, но явно Георги Дерменджиев е достатъчно добър психолог, за да няма подмолни игри и недоволство.
Нека обаче да погледнем по-детайлно към играчите от така наречената средна класа в Лудогорец и дали имат шанс да се преборят и да преминат на по-високо ниво. За Ренан и Жоао Пауло вече стана ясно, че ще бъдат в съвсем друго положение, ако най-късно до лятото се финализират трансферите на Владо Стоянов и Кафу. След идването на бразилския страж Борян стана трета ракета, казано на тенис език. Учудващо е, че играч с качествата на сърбина е далеч от титулярния пост, но явно психологически не можа да издържи на напрежението. Той провали"орлите" при 1:2 с Ливърпул на "Анфийлд" и при 2:3 с Арсенал на "Васил Левски". Дори играч като десния бек Сисиньо, който бе купен от Сантош за 900 000 евро, така и не може да стане първи избор. Бразилецът игра точно в половината мачове от шампионата и едва в 3 от 12-те срещи от Шампионската лига. Сисиньо има впечатляващ дрибъл и скорост, но и пропуски в дефанзивен план. Данчо Минев обаче е на 36години и е нормално да отстъпи.
Кишада и Витиня са идеалните резерви, особено що се отнася до първия. Само преди три дни Дерменджиев отказа Кишада да бъде продаден в Азербайджан за солидна оферта. Това са вечни жокери, които нито чакат титулярно място, нито роптаят, че остават на пейката. Нападателят е подходящ за съперници като Монтана, Славия, Пирин или Нефтохимик, а през този сезон показа, че може да играе успешно и зад нападателя и дори като дефанзивен халф. Кишада има пет титли на сметката си и 30 гола в елита, въпреки че никога не е бил титуляр. Рекордът му е отпреди 3 сезона, когато почна в 16 срещи, а през този сезон има 15 мача на сметката си, но е бил на терена от началото само в пет от тях. Витиня също е многофункционален - освен като ляв бек, има мачове в центъра на защитата и дори като крило.
Две от последните попълнения - Густаво Кампаняро и Игор Пластун, също се очертават като жокери, въпреки че на украинеца се възлагаха повече надежди в началото. Той обаче бе категорично изместен от аржентинеца Паломино. Елегантният стил и погледа върху играта на Кампаняро го представят като по-перспективна кандидатура в средата на терена. Сънародникът му Лукас Саша е подходящ трети вариант за заместник на уморен, наказан или контузен Светльо Дяков или Анисе. Той обаче няма класата за титуляр в тим с такива претенции.
Във въпросния списък има и един играч, който блестеше в периода 2013 - 2015 г, но контузия го извади от несменяемите титуляри. Става дума за холандското крило Върджил Мисиджан, който бе най-силният офанзивен играч на "орлите" по време на кампанията в групите на Лига Европа. Той вече заяви пред холандски медии желанието си да бъде титуляр, с което даде надежди на ПСВ Айндховен за трансфер, но не е ясно дали "лалетата" ще могат да си го позволят финансово. Разбира се, Мисиджан има потенциала да бъде титуляр дори в толкова силен тим, като настоящия Лудогорец. Друг флангови играч - Лукоки, обаче не може да надхвърли тавана си за нещо повече от резерва. Затова оферта като тази от Трабзон за 1 - 1,2 милиона евро не е за пренебрегване.
