В Лудогорец имат освен най-добрия собственик, най-добрите футболисти, най-добрите треньори, най-съвременните методики и най-доброто обслужване на тренировъчните лагери. Толкова добро, че страничният наблюдател вижда само идилията, но може и да пропусне някои петънца по слънцето, които все пак се появяват от време на време.
Гледането на контроли е като гледането на тренировки. Нищо общо със състезателния ритъм. Отборите запълват паузата, другото са приказки за наивници. Станал полезен мач, отчетен е напредък, играчите навлизат в ритъм, това са пълни глупости. Затова и въпросите към Георги Дерменджиев, който от уважение вече няма да наричам бат Гошо, са толкова банални. Както и неговите отговори. Той може да кандидатства за Гинес за най-баналните отговори. Но съм се убедил, че Дерменджиев говори на терена, а не пред журналистите. Това е проблем на репортерите, че не могат един свестен въпрос да му зададат!?
Истината е, че Лудогорец, както и всеки отбор от несъстоятелния във футболно отношение Изток, няма много варианти за януари и началото на февруари. България не може да си позволи непрекъснат цикъл и това е проблем. Хубавото е, че същия проблем го имат всички бивши социалистически държави. И това дава някакви възможности да се намерят силни съперници за контролките. Някои от тях са досущ като Лудогорец хегемони в своите страни. Програмата от приятелски двубои беше много добре съставена. Най-вече БАТЕ Борисов, Марибор, Тренчин, все отбори, преминали през последната кампания на ШЛ.
Не че има кой знае какво значение, но Лудогорец аристократично не изигра нито един силен мач. Или поне сблъсък, в който отборът да доминираше така, както го прави в нашето първенство. Докараха го до 50-60 процента от капацитета си. Тези 7 или 8 контроли могат да бъдат добро помагало на българските треньори, които искат да окажат съпротива на шампионите. Защото нашите треньори, общо взето, се прекланят и забравят че Давид е победил Голиат. Селяните от Нечеча не бяха толкова респектирани и показаха как може да бъде победен един от участниците в ШЛ през този сезон. Като игра го показаха също БАТЕ Борисов и Марибор. Макар да бяха приели позицията на боксова круша и да играеха от контраатака, сътвориха доста положения пред вратата на Стоянов. Общо взето, това може леко да обезпокои хората в Разград и поне мъничко да ги накара да бъдат нащрек. Много голови опасности допуска Лудогорец, което не се материализира в пълна степен в голове. Но си е опасно. Идва най-вече от липсата на контрол върху играта - фирмения знак на зелените. В контролите губеха често топката, а най-странното е, че много пъти нямаха продължение на атаката си. Най-голямата сила на Лудогорец - свободният получател на кълбото, някак не бе на висота.
Второто нещо, от което няма как да не се притеснят, е дисциплинарният рекорд. Друго клише гласи, че играчите се изнервят от дългите лагери, но тези на Лудогорец са си на целогодишно изгнание в Разград. Да приемем все пак, че раздялата със семействата е в основата на прекалено многото инциденти. Плюване, хващане за гушата, шамари, разправии, най-вече пориви за вендета след мача, това е съвсем ново за Лудогорец. Да не стане обаче практика, защото самочувствието и усещането за недосегаемост не са добри съветници. Още повече когато те влече към простотии. А в Лудогорец има субекти, които много ги влече, но някак аристократичната атмосфера досега ги спираше да покажат тъмната страна на своята природа. Все пак нищо кой знае колко притеснително засега няма и така ще бъде до мача с Копенхаген. Добрата новина е, че и Копенхаген беше в същия режим, но на друго място за почивка - Дубай. И Копенхаген игра контролки и също представянето им не бе въодушевяващо. В доста мачове трудно можеше да се предположи, че това е участник от ШЛ, и то много добре представил се. И Копенхаген, както и Лудогорец, ще разчита на ритъма от есента. Така че датчаните нямат абсолютно никакво игрово предимство, създадено в последните 60 дни.
Усещането е, че Лудогорец вече има достатъчно сериозен опит, за да сменя предавките. Подготовката е едно, състезателните мачове съвсем различно. И би трябвало някаква съществена промяна да не е произтекла. Що се отнася до селекцията, отново добрата новина е, че нито важни нови дойдоха, нито пък дори маловажни стари си отидоха. Лудогорец остава да разчита на най-доброто, което Дерменджиев наложи като титулярен състав през есента. Хората, които постигнаха успехите и развиха отбора - на тях ще се разчита и през пролетта, пък за следващата година ще видим. Що се отнася до шансовете в Лига Европа, там съветът е "голям залък лапни, голяма дума не казвай". Тези приказки за финал и за купа предизвикват само усмивки. Все пак не си спомням след 17 август Лудогорец да е спечелил мач в Европа!
