Матиас Тисера вкара един от най-важните голове в историята на Лудогорец, след като донесе успеха с 1:0 над Черно море и така направи орлите шампиони за 12-ти пореден път. Пред аржентинското издание Ole Матиас говори за спечелването на втората си титла със зеления тим, за успеха в Купата на България през този сезон и за пътя си до Лудогорец, който го е срещал с различни интересни лица, едно от които е това на световният шампион с Аржентина и настоящ футболист на Манчестър Юнайтед Лисандро Мартинес.

Как се появи възможността да отидете в България и кое ви беше най-трудно, когато пристигнахте?

- В Платенсе имах много добър сезон, но говорих с моя агент, защото исках да бъда трансфериран на друг континент и в друга страна. Тогава се появи Лудогорец, клубът се съгласи и аз си тръгнах. В началото ми беше много трудно да науча езика и да се адаптирам към студа. Когато пристигнах в България, имаше сняг навсякъде. Дойдох с два куфара и малко дрехи.

Какви са разликите с аржентинския футбол? Вие сте част от най-печелившия отбор в страната, феновете трябва да са взискателни?

- От тактическа гледна точка има много разлики, защото в Аржентина футболът е по-физически. Това, което е различно, е обстановката: аржентинският фен е различен. Понякога играем у дома, печелим с 2:0, изтегляш се назад, за да държиш малко повече топка, но хората викат, че искат още голове.

На финала за Купата на България вкарахте гол като крило. Как се стигна до тази промяна?

- Това беше решение 50:50. На тренировките стоях малко повече на крилото и изглежда, че треньорът видя някои движения, които го заинтересуваха. В мача нашият капитан беше уморен, аз се появих в игра Слава Богу успях да вкарам като крило.

Как се справяте с грешките? Обръщате ли внимание на критиката?

-Ние живеем с грешките, нормално е. Тук съм от една година и за щастие не получавам критики. На терена можете да чуете, когато пропуснете пас или искате да направите някакъв ход, но след това няма нищо в социалните мрежи. Тук те се използват за добро, но ние виждаме и чуваме всичко.

Той говори за приятелството си с Лисандро Мартинес, с когото играят заедно в Нюелс Олд Бойс.

Какво изпита, когато го видя световен шампион?

-С Лича имам много, много хубаво приятелство. Познаваме се отдавна: от деца, когато живеехме заедно в пансиона. Изживяхме много хубави неща, а и някои не толкова хубави. Лисандро е необикновен човек, който идва от много скромно семейство. С усилия и саможертва той постига невероятни неща. Когато щяхме да станем шампиони, всичко, което направих, беше да плача: не можех да повярвам, че той е там и изживява този момент. Изпитах огромна гордост.

Какви аржентински обичаи предадохте на новите си съотборници? Каква е вашата роля в групата?

-Впечатлих съотборниците си с музика и приятелство. Моята роля извън футбола е да създавам приятелства.

Какво най-много Ви липсва в Аржентина?

-Липсва ми да говоря с хората: със съседите и приятелите ми всеки ден. Тук съм в друга държава, има други обичаи. Някои от храните от Аржентина ми липсват. Тук изпитах красиви преживявания, които трябва да се изживеят, за това съм тук.

Следите ли аржентинския футбол от България?

- Следя всеки мач, който мога, до зори. Опитвам се да следя всичко, но на следващия ден гледам записи от мачовете, докато съм с половинката ми. Ривър играе много добре и се възползва, те играят добър футбол. Но е видно, че всеки отбор може да победи всеки.

Искаш ли да се върнеш?

-На всеки в живота му предстои нещо, но не знаем кога. Очевидно бих се върнал, ще бъде хубаво, защото това е моята страна и аржентинският футбол не прилича на никой друг.