Изживяването на „Васил Левски" в четвъртък вечер бе страхотно. Всъщност страхотно е меко казано. Беше неповторимо. Все едно скачаш за пръв път с парашут, както вече го направи Ангел Петричев. Онова усещане в стомаха... Минаваш през ада, докато летиш. А накрая, стъпил на земята, вдишваш свежа глътка въздух, възкликва "Меридиан Мач".

Лудогорец направи немислимото - хора, които не знаят топката кръгла ли е, квадратна ли е, започнаха да гледат футбол. За нула време научиха състава на Стойчо Стоев и имената на Безяк, Марселиньо, Златински...

Публиката, която се събра на „Васил Левски", бе впечатляваща. Те бяха дошли, за да подкрепят българския отбор в неговата трудна битка с далеч по-богатия и именит съперник. Българските фенове припознаха в разградския клуб един малък национален отбор, който с подкрепата от трибуните може да постигне нещо наистина уникално. Което впрочем и стана.

От юли месец насам хвалихме Лудогорец много, и с право. С всеки изминал успех „орлите" не само преодоляваха или побеждаваха своя съперник - те надграждаха и се развиваха. Футболистите придобиха самочувствие, което им помогна много срещу Лацио.

За самия мач, каквото и да се каже, ще е малко. Това начало с гол в 17-ата секунда не би го пожелал и най-големият враг на Лудогорец. И тъкмо когато родните шампиони тръгнаха да вкарват в началото на втората част, получиха още един удар - второ попадение, дело на Переа.

По принцип повечето родни отбори биха се отказали в този момент. Но не и Лудогорец. Голямата звезда при пробива Роман Безяк блесна с поредния си ше-дьовър, който върна надеждите. А Господ целуна Златински при второто попадение, при което италианският национал Маркети допусна невероятна грешка. С гола на Клозе като че ли всичко свърши.

Но този дребен Кишада, зачеркнат от всички след „онзи" мач на „Герена", хвърли в радост страната. Ясно е - Европа иска Лудогорец. Иска този отбор, който три години непрестанно се развива и сега логично е на 1/8-финал, където ще срещне един от големите испански отбори Валенсия. „Орлите" влязоха в историята и едва във втория си сезон в турнирите са на три стъпки от финала в Лига Европа.

Разбира се, типично по български имаше и срамни моменти на „Васил Левски". Като онази групичка български фенове, която обиждаше футболистите на Лудогорец. Но какъв е смисълът да бъдат критикувани. Беше безценно да ги видиш как си тръгват в 88-ата минута