Колумбиецът Браян Ангуло дойде със статут на звезда в Лудогорец през лятото, но досега не успява да си спечели титулярно място. Затова основ­на причина имат и непрестанни­те контузии, от които е преслед­ван. До момента през сезона леви­ят бек е записал само 8 мача във всички турнири, като не впечат­ли с играта си. 24-годишният фут­болист, дошъл от Гранада за сери­озна сума, даде интервю пред в. "Ас", в което разкри повече под­робности за развитието на кари­ерата си. Той разказа през какви трудности е преминал, за да стигне дотук.

Браян Ангуло, от какво се­мейство произхождате?

- Баща ми играеше футбол на аматьорско ниво. Работеше във фабрика за матраци в Ко­лумбия. Семейството ми не е било бедно, но бяхме скромни и много работливи.

Как започна футболната ви кариера?

- С нас се свърза един мисте­риозен испанец, който обеща да ме трансферира в Европа. Имаше разговори с тогавашния ми клуб Америка де Кали. Испа­нската фирма откупи 85% от правата ми. Подписах за 5 годи­ни. След това ме пратиха да иг­рая в португалския Боависта. Бях само на 16 години. За всеки е мечта да играе в Европа. Баща ми беше емигрирал да работи в Испания.

Колко време останахте в Боависта?

- Един сезон. Играх в почти всички мачове. После дойде оферта от Порто, който иска­ше да ме купи. Беше като сън. Но испанската фирма, която притежаваше правата ми, не прие предложението... Минава­ха дни, месеци, затвори се трансферният прозорец. Така останах без отбор и не играх футбол 6 месеца

Защо не приеха офертата на Порто?

- Искаха повече пари. Дава­ха 2 милиона евро, но явно това не е било достатъчно.

Как се чувствахте тога­ва?

- Нямах право да взимам ре­шения, защото правата ми се държаха от испанската фирма. Не можех да правя ни­що. 6 месеца тренирах само с брат ми и баща ми. Щяха да ми съсипят кариерата. Загу­бих много пари. Ситуацията беше много сложна. Порто даваше 2 милиона евро, но предпочетоха да ме оставят без отбор.

След това подписахте с Ла Коруня...

- Бях с вързани ръце. Дори заплатата си не можех да до­говоря. Контузих се и загубих още б месеца, но бяха много доволни от мен. От клуба ис­каха да ме задържат за още една година под наем, но не успяха да се разберат с фирмата, която държеше права­та ми. Така се озовах във втородивизионния Райо Валекано...

И какво стана там?

- Ситуацията беше много стресираща за мен. Вместо да прогресирам, потъвах все повече. С Райо спечелихме промоция. Принудиха ме да подпиша нов договор с испанската фирма, за да играя в Примера дивисион. Аз не се съгласих. Затова ме пратиха в третодивизионния Атлетико Балеарес. Трябваше с баща ми да изтър­пим още една година. След това вече можехме да реша­ваме сами съдбата си.

Как виждате бъдещето си?

- Сега съм на 24 години. Ве­че нямам нищо общо с испанс­кия фонд. Баща ми стана мой личен агент. Млад съм и се радвам, че съм в България. Подписах за 3 години с Лудого­рец. Идеята ми е да изкарам няколко добри сезона и да нап­равя скок към голям отбор. Минах през всичко в последни­те години. След като обико­лих всички дивизии на Испа­ния, за мен е най-важно да уп­ражнявам професията си.