Формално с 13-ия кръг завърши цял полусезон в българското първенство. Намираме се на половината на редовния сезон, но това не дава право на водача да се нарича примерно есенен победител. Но и пък не е просто временен водач, защото е на първо място, след като всеки е играл срещу всеки. И имаме обективна картина как протичат процесите.

В класирането Лудогорец води с 5 точки пред ЦСКА и 8 пред Левски. Ако се вземат предвид само директните мачове между трите отбора, класацията е: Лудогорец - 4, Левски - 2, ЦСКА - 1. Каква информация ни дава това подреждане? Лудогорец изигра два мача навън и взе четири точки срещу грандовете. Те пък завършиха помежду си наравно и поне в първата част на редовния сезон превратът срещу разградския диктатор не бе успешен. Ясно е, че класирането щеше да е в друг вид, ако Лудогорец бе победен два пъти в София. Което грандовете винаги са правили спрямо провинциалните претенденти, независимо дали са били Ботев, Берое, Нефтохимик, дори Литекс сравнително рядко си тръгваше от София, без да бъде победен.

Левски и ЦСКА завършиха наравно 2:2

Пълна лудница, обрати и драма! 30 000 зрители видяха зрелищно 2:2 между Левски и ЦСКА! (ВИДЕО)

Двата отбора направиха със страхотен мач на "Васил Левски"

На все пак тези три фундаментални мача заслужават дисекция. С един вкаран гол, дори по-скоро автогол на вратаря Китанов, Лудогорец спечели цели 4 пункта. И двата мача бяха съпътствани от сериозно напрежение, а дни наред след това се изразяваше недоволство от съдийството. На "Армията" бе изгонен играч на домакините за симулация, което бе повече от пресилено решение. А на "Герена" удар в лицето на Антонио Вутов доведе само до жълт картон за Натанаел. Решение, което също пряко повлия на последвалите събития. Така с две скандални съдийски отсъждания шампионите си тръгнаха и двата пъти предоволни от София. Но трябва дебело да се подчертае, че нито червени, нито сини направиха достатъчно, за да положат началото за бъдещата детронация на хегемона. Това в особена сила се отнася за ЦСКА, защото те по-шумно заявяват претенции за титла. Но като крайна оценка може да се направи изводът, че повече червените и по-малко сините вече тръгват на футболна война с властелините. И продължаващото робство определено не им харесва.

И от дербитата на най-силните можем да съставим констатация накъде вървят нещата. Лудогорец е машина за точки. Представянето през този сезон напълно преповтаря картината от предишния. И сега отборът взима 4 победи от всеки 5 мача и това му позволява да окупира върха. Правят го методично, дори грешните стъпки изглеждат като планирани. Играта отдавна няма никакво значение, защото хегемоните винаги намират начин да стигнат до това, за което са излезли на терена. Отдавна го няма привлекателния лик, който толкова много ни допадаше в началото на доминацията. Но пък вече имат огромен опит и самочувствие, а и съдиите им дават всички основания да се смятат за напълно недосегаеми. Лудогорец в първенството е с осезаем хендикап. На това многобройните слагачи в медиите му викат отлична организация и правилно управление на паричния поток. И някак не им прави никакво впечатление, че Лудогорец не рядко излиза на терена без нито един българин в състава. А уж се правят многомилионни инвестиции в детско-юношеска школа!? Още нещо - с изключение на първите два сезона, когато ЦСКА и Левски последователно им "подариха" титлата, те вече не се вкарват в приключение. Правят нещата по начин някак лежерно да достигат до поредното злато.

Всъщност отборът, осъществил най-голям напредък спрямо същото време на миналата година, е ЦСКА. Но не са на първо място и това кара червената общност да изпитва силно и нарастващо недоволство. Истината е, че вървят със 7 точки повече спрямо предходния сезон. Има огромна разлика в игровото им представяне, в една дълга поредица от срещи играха не само за точките, но и за кефа на своята публика. В края на полусезона обаче им се случиха няколко последователни неблагополучия и това разклати кораба. И на хоризонта се зададе Рубикон, какъвто е двубоят на 5 ноември в Разград. При загуба ще се отвори почти непреодолима точкова разлика и този мач за ЦСКА е като финал за купа - на живот и смърт. Приказки от сорта, че нивата е дълга и всеки ще губи точки е слаба утеха. Лудогорец може да догонва, но никога не може да бъде догонен още повече при 8 точки преднина.

Интересно, но и Левски могат да са доволни от полусезона. Да, при тях има отстъпление като точки и класиране, защото бяха с 6 пункта повече миналата година по това време. Но пък актуалните прогнози въобще не ги посочваха толкова близо до първите два отбора. То ако беше останал Николай Митов, разликата със сигурност отиваше към двуцифрено число и Левски щеше да се мотае между 4-о и 6-о място. Но Делио Роси стегна каруцата и много показателно за неговото положително влияние е, че Левски направи две равенства с Лудогорец и ЦСКА. И чичо Делио показа, че футболът му е много ясен и може да направи равен винаги, където и срещу който си поиска. И за разлика от Лудогорец и ЦСКА, които вече имат ясен игрови почерк, Левски може да се развива в правилната посока. И най-важното - да се подобрява кадрово, защото е ясно, че Делио наследи една сбирщина и няма никакво участие в селекцията. Точно зимната селекция ще покаже какъв треньор е.

Картинката оттук нататък е ясна. Лудогорец ще се бори за убедителна титла - последната бе само с 16 точки разлика. За ЦСКА най-важно е да не допусне по-голям срив от сегашното временно разклащане. А за Левски важното е да следва ритъма и да не изостава, като използва не лошите си възможности в директните мачове. Българският народ мъдро го е казал, двама се карат, третият печели, но за съжаление на сините фенове поговорката е трудно да се осъществи.

Впечатление прави фактът, че другите 11 клуба в елитната лига много-много не се пречкат на първите 3. Българското първенство се връща към познатия си формат с 2 лидера, сега по изключение с 3. Което не е лошо, защото към трите мача, които гледахме досега, ще се прибавят и още 9 с подобен залог. Голямото дерби между сини и червени събра веднъж 26 хиляди зрители. За българския футбол това е като съживяване след дълга кома и точно заради това си заслужава да гледаме до края едно супер интересно първенство и в директните мачове нещата да се променят в полза на преследвачите. Всички го желаят, защото ще е далеч по-интересно от втръсналата ни картинка от месец май и предпоставената титла за Лудогорец. Навярно не сте забравили, че уволненият треньор на шесткратните шампиони се изпусна и каза, че иска по-бързо да стават шампиони, за да пусне момчетата да си отидат в Бразилия, за да почиват по-дълго. Да, ама то и българският футбол отиваше на почивка, само че не на Копакабана, а в Чепръчене и Куртово Конаре!

Седмата поредна е близо, а публика пак няма

Седмата поредна е близо, а публика пак няма

Подкрепата остава мираж и невъзможна илюзия