Най-добрият български гимнастик отговори на въпросите на журналистите след квалификацията на халки на турнира в Лондон, където зае осмо място и влезе във финала.


- Данчо, как се чувстваш сега, след като постигна първата цел, която си постави - да си на финал?

- Извънредно съм доволен. Бях решил да приключа, защото - първо бях щастлив от това, което изиграх, и второ - публиката знаеше, че това ми беше последното съчетание. Но пък така се получи, че ми стигнаха последните сили и влязох във финала. А какво по-хубаво от това да приключа така кариерата си. Този финал е повече, отколкото реално си представях, че ще постигна.

- Трудно ли беше?

- Ами последни усилия ми бяха това, наистина последни. Но пък мисля, че го изиграх добре.

- Затова ли имаше после сълзи в очите на твоя приятел и бивш съотборник, а сега треньор Красимир Дунев?

- Ами не съм го видял, не знам. Аз самият не плаках, макар че се вълнувам, не мога да не се вълнувам.

- Сега имаш една седмица до финала, можеш да си починеш...

- Вече не знам и аз какво да направя. Но на почти 40 години ще ми е доста трудно да изляза на финала и да ги бия другите седем момчета. Просто съм прекалено стар за този спорт. Предполагам, че за всичките тях сега е добре, защото имат един съперник по-малко за медалите в мое лице (смее се). Знаят, че ще са поне на седмо място...

- Кое съчетание бе по-сложно - това в Пекин преди 4 години или сегашното?

- Ами като трудност това е, да кажем, една класа по-надолу от това, което можех да изиграя преди. Най-важната разлика е, че накрая изнемогвам на финала на съчетанието. Точно там трябва да си перфектен, както и в началото, а на мен ми личи, че ми свършва бензинът и едвам се приземявам. Иначе като елементи сравнително ми е трудно сегашното съчетание - с една десета базова оценка е по-ниско от това, с което станах втори на световното през 2009-а.

- В олимпийското село има една статуя на един скелет на гимнастик, който прави прескок, ти ли си позирал за нея?

- Не, не, аз не съм по прескока. Но иначе скелетът определено съм аз...

- Спокойният режим тук помогна ли?

- Да, само двуразови тренировки, без никакви други ангажименти, както е в България, ми се отрази добре. Освен това да се играе на един уред е много по-лесно, отколкото в многобой. Когато взех квотата на квалификациите, трябваше да се фокусирам на шестте уреда и беше много по-трудно. Ако бях малко по-добре физически, може би щях да съм малко по-уверен. Не че не съм трениран, но ще го обясня така по-популярно: тълпата бяга и аз съм с тях, но съм накрая на колоната. Нещо като в колоезденето - финиширам с основната група...

- Е, имаш една седмица да ги настигнеш до 6 август, когато е финалът?

- Да, определено ще тренирам здраво в тези дни, но не си правя илюзии за медал. Каквото стане. Не зная дали ще мога да го изиграя дори толкова добре, колкото днес. Но дори и да стана осми, ще знам, че съм се борил до последно.

- Сега като прецениш, струваше ли си риска?

- Да, разбира се. Щом Краси се е разплакал, значи съм направил поне един човек щастлив (смее се). Сега сериозно - явно ме разпознават вече в гимнастиката, защото съм в нея много дълго време. И публиката ме аплодира, и съдиите ме уважават, изиграх добре съчетанието. Ако не бях влязъл във финала, щеше да ми е малко тъпо. Направих малка грешка накрая и, ако за малко не бях успял, няколко минути щеше да ми е тъпо. Но щях да си кажа: "Е, какво можех да направя повече?"

- Публиката повлия ли ти - тя те аплодира сякаш си олимпийски шампион?

- Ами, аз не обичам много някой да ме надъхва, а и гледам да се абстрахирам преди съчетанието.

- Какво означава за теб този рекорд - да си първият гимнастик, играл на 6 олимпиади?

- Ами, може би например съдиите са се повлияли от това и са ми помогнали малко да вляза на финала, но аз играх добре. Участието на 6 игри сигурно си струва, чувствам се много добре, защото да завърша по този начин кариерата си съм го мечтал.

- За теб кой ще е шампионът?

- Ако китаецът Ибин не направи грешка, няма кой да го спре за втора олимпийска титла. Всичко зависи кой как ще го изиграе.

- Колко различен ще е за теб този последен финал след поне 10 играни на големи първенства?

- Ами все си казвам, че ще изляза спокоен, толкова много съм го играл. Но днес като влязохме нашата група - другите започнаха на успоредка, а аз трябваше да чакам, докато дойде ротацията на халки. И през това време ми беше все притеснено - зная, че жена ми е тук, много хора чакат от мен добро представяне, зрителите в България гледат... Това не ме натоварва, но просто ми се иска да не ги разочаровам и тежи.