Изключително тежко приема своето поражение във финала в категория до 72 килограма златното момиче на родната борба Станка Златева.

Въпреки, че донесе първи сребърен медал за страната ни и едва втори медал изобщо в Лондон, Станка бе крайно разочарована и през сълзи нарече представянето си "позор", което изглежда изключително абсурдно на фона на цялостното състояние на родния спорт.

Именно огромните очаквания към Златева и невероятното напрежение, което тегне върху плещите и от години, костваха голяма радост на петкратната световна и европейска шампионка.

Ето какво сподели крайно разочарована от своя сребърен медал Станка Златева пред журналистите след срещата:

- Станке, за втори път олимпийското злато ти се изплъзна.
- Загубих както винаги.

- Не е както винаги, носила си много радост на България през годините.
- Да, но точно когато не трябва се дъня и това е най-лошото нещо.

- Въпреки това печелиш медал от Олимпиада, най-добре представилата се българска спортистка си до момента, не трябва да си толкова разочарована.
- Печеля медал, но не знам какво да ви кажа - наистина. Трябва да подкрепяме хората, за да имаме медали. Какво значи, че съм най-добрата? Ще има и други медали, просто трябваше някой да направи първата крачка, да се освободим, за да може и другите да се чувстват добре. Не можем да говорим, че съм най-добрата, всички са добри. Радвам се, че поне имам някакъв медал. Пак направих грешка, имаше подценяване, не бях концентрирана на 100 процента и точно когато не трябва, губя срещата. Това е, сама съм си виновна.

- Ако можеше да промениш нещо, какво щеше да е то?
- Няма какво да променям, всичко е свършило. Връщане назад няма, като загубиш веднъж, всичко свършва. Лошото е, че се случва редовно.

- Смяташ ли, че тези четири години са труд на вятъра?
- Това е голям позор, но връщане назад няма и трябва да си носим кръста.

- Сега какво ти предстои?
- Малко почивка... (Станка се извинява на журналистите, че иска да си почине и тръгва към съблекалнята, обляна в сълзи).