Събитията в Локомотив се извъртяха със скоростта на ултрамодерен бърз влак. Веднага след загубата от Литекс старши треньорът Стефан Грозданов не искаше да говори на пресконференцията. После в разговор по телефона категорично заяви, че не подава оставка. Вчера обяви, че си е сменил мнението и след като са поговорили с шефовете на клуба, приели неговата абдикация. Така след три години и половина „железничарите" ще бъдат вече без човека с каскета. За мача в Петрич тимът ще бъде воден от помощниците Димитър Васев и Тони Велков. Грозданов обясни пред „Топспорт" защо се е решил на тази стъпка с оставката.

- Г-н Грозданов, какъв беше мотивът ви да напуснете?
- Нещата за мен бяха предизвестени още след двата несполучливи мача с Ботев (Пд). Насъбра се много от загубата за Купата на България в София и после пак от ремито за шампионата в „Надежда".

- Защо не подадохте оставката още тогава?
- Защото щях да изляза страхливец.

- Можеш ли да бъдете по-конкретен?
- Ами предстояха ни два важни мача срещу ЦСКА и с Литекс и наистина щях да изглеждам като страхливец, ако бях подал оставка преди тези двубои.

- Имаше ли натиск от ръководството да се разделите?
- Не. Но след като обявих оставката си, не тръгнаха да ме кандърдисват да остана. Независимо от това аз оставам с много хубави спомени от престоя си в „Надежда". Ако ми кажеш друг треньор в България, който да е изкарал 3,5 години на едно място, ще те поздравя. Е, може би единствено Мъри в Левски. Но там те си го назначиха и те си го поддържат.

- Къде се пропукаха връзките между вас и ръководството?
- Не бих казал, че нещо се е пропукало. Просто явно вдигнах летвата доста високо, като дойдох. Сега моят наследник ще завари отбор на трето място, а аз като пристигнах, трябваше да дърпам тима от дъното. В един момент и част от публиката нямаше търпение да види отбора изведнъж на първо място. Затова е желателно да се решават нещата стъпка по стъпка. Нужно е време.

- Ако сега трябваше да изиграете онзи мач с Левски, в който в „Надежда" загубихте с 3:5, бихте ли го спечелил?
- На сто процента не мога да гарантирам, но определено щях да имам повече шансове. Най-вече заради придобития опит. Отборът нямаше  да изглежда уплашен от себе си. От това, че може да атакува титлата.

- Вие къде сбъркахте?
- Може би моята грешка е, че не можах да убедя напълно ръководството, че трябва да се работи плавно. И че в отбора винаги имах бели петна откъм кадри. Миналата година фатални за първото място се оказаха липсата на десен и ляв бек. После не можех да спра нито Генков, нито Караджинов. Но на тяхно място не дойдоха футболисти. Пристигнаха играчи на други постове. Но на техните нямаше. И това нямаше как да не се отрази. А публиката си искаше своето. Бях вдигнал летвата и желанието на всички бе да видят Локо шампион. Просто бързо се забрави, че малко преди това тимът бе във втората половина на таблицата. Но аз не се сърдя на никого, че е разсъждавал така. В мачовете срещу Фейенорд и Рен през последните две години в Европа успях да направя така, че Локо да играе по класен начин на контраатака. Изкарахме осем мача в Европа без загуба. Това не е никак малко за нашия клубен футбол. Но като че ли загубата от ЦСКА през есента на „Армията" също повлия и тръгнахме психологически надолу.

- Тогава бяха обвинени Голубович и Антунович, че не са играли с пълни сили?
- Аз не съм видял и чул такова нещо. Имал съм винаги пълно доверие и на тях, и на другите ми футболисти.

- Доволен ли сте, че по ваше време Марчо Дафчев израсна много?
- Ами да, така е. Не му възлагах никакви специални тактически задачи. Просто го оставях да си играе това, което си знае, и момчето с всеки изминат кръг успя да даде най-силното от себе си. Сигурен съм, че ще продължава в този стил.

- Смятате ли, че Пламен Марков трябва да го вика в националния тим?
- А, това си е работа на самия Пламен. Той трябва да реши какво да прави. Не мога да му се меся дори с мнение.

- Сега ще ходите ли някъде в чужбина?
- Разни ваши колеги веднага взеха да ме пращат по Кипър или насам натам, но първо искам да си отпочина известно време. После ще решавам какво да правя.

- Как си тръгвате от Локомотив?
- С гордо вдигната глава. Нямам нито капка гузност или чувство, че съм предал отбора. Просто за този дълъг за български треньори престой успях да внеса оживление, което преди на стадиона в квартал „Надежда" го нямаше.

- Има ли нещо, за което ви е мъчно?
- Гледам на нещата философски. Във футбола е като в едно семейство. По някой път хората като си омръзнат, се развеждат. Въпросът е всеки да отстъпи по културен начин. Мисля, че аз, ръководството и публиката в Локомотив го направихме точно по европейски.