Юношата на Локомотив (София) - Никола Иванов отново се завърна в "Надежда" след 4-годишен успешен престой в Оборище (Панагюрище), където дори беше капитан на отбора. Кариерата на Никола е изпълнена с много възходи и спадове, като дори е бил на крачка да се откаже от футбола преди отиването си в Пазарджик. Въпреки тежката контузия, която го вади от терените за повече от година, в Оборище кариерата му процъфтява и дори получава покана да изкара проби в Германия при втория отбор на Аугсбург. За съжаление, пътуването пропада в последния момент. Каква е причината това да се случи, защо е предпочел отново да носи цветовете на Локомотив, въпреки че интерес към него имаше и от клубове от Първа лига, самият Никола даде отговор на тези и много други въпроси специално за ТОПСПОРТ.
Здравей, Никола. Юноша си на Локомотив (София), там ли бяха първите ти стъпки?
- Избрах футбола от много ранна възраст, като всяко друго момче. Първите ми стъпки на терена бяха на "Локомотив", където ме заведе покойният ми дядо. Бях на 9 години.
Още на 17 години успяваш да достигнеш до първия отбор на Локо. Какво си спомняш от този период от кариерата ти?
- Чувството беше неописуемо, но и се впуснах в това преживяване доста плахо. Тогава на "Локомотив" играеха много добри футболисти с изявени качества, а това доста ми помогна в израстването ми на терена.
На 18 подписваш първия си професионален договор, но малко след това получаваш контузия и си преотстъпен на Спортист (Своге). Каква беше причината?
- Не бях преотстъпен заради контузията, въпреки че и заради нея не успях да се наложа в състава до 19 години. Просто тогава политиката на клуба беше различна и по-добрият вариант за мен бе да отида в отбор, който да ми даде бъдеща перспектива.
Как ще опишеш периода си в Своге? Все пак си един от "виновниците" за влизането на отбора в елита на българския футбол по онова време?
- Със Спортист изкарах едни наистина прекрасни години. Отборът беше изключително силен, бяхме добър колектив. През втората ми година там успяхме да си спечелим промоция за "А" група, което бе и най-голямата цел на клуба.
След влизането в "А" група обаче, изиграваш само 6 мача...
- Причината бе, че новият треньор не ни искаше в отбора. Бях освободен, заедно с още 6 човека и то по средата на сезона, без никакво обяснение.
Въпреки случилото се, си привлечен в Пирин. Там също записваш доста успехи...
- Да, това бяха едни от най-силните ми 6 месеца. Успяхме да запазим мястото на отбора в "Б" група.
По това време Антон Велков е треньор на Миньор (Перник) и те взима в отбора. До договор обаче, не се стига. Защо?
- Получих доста тежка контузия в кръста, но не това беше основната причина. Имаше хора, които не ме искаха в този отбор и аз взех нелесното решение сам да си тръгна.
Това е, може би, най-трудният период в кариерата ти, а и в живота ти. Как успя да се справиш и да продължиш да се бориш?
- Да, тогава определено ми беше най-трудно. Дори се бях отказал от футбола за 8 месеца... Единствено семейството ми беше до мен. Брат ми - Иван ми помогна наистина много.
След този наистина тежък период, Иван Атанасов е човекът, който ти подава ръка. С него вече сте работили заедно в Своге, а по това време той е треньор на Оборище (Панагюрище). Изкарваш 4 доста успешни години там, дори си капитан на отбора. Каква беше причината да си тръгнеш така неочаквано?
- Иван Атанасов е човекът, който ме върна обратно във футбола. Обади ми се с покана да се присъединя към Оборище и аз си помислих: "Защо да не пробвам?". Нещата потръгнаха добре от самото начало, бързо ме приеха в отбора. Напуснах заради Танчо Калпаков, от солидарност към него. Той бе заменен и аз реших също да си тръгна. За 4 години хората от ръководството не показаха с нищо, че оценяват колко много съм направил за този отбор.
Президентът на Оборище ли бе главната причина?
- Да, не успяхме да се разберем за личните ми условия по новия договор.
Танчо Калпаков бе заменен от Емил Велев-Кокала. Той какво мисли за напускането ти?
- Чух се с Емил Велев. Той държеше да остана в Оборище, но това нямаше как да се случи. Не и с такива управници. Ако нещата не седяха така, щях да остана. Нямам нищо против новия треньор, нито пък против отбора.
През 2013-а се готвиш да заминеш за Германия, където е трябвало да изкараш проби при втория отбор на Аугсбург. За съжаление, това не се случва. Защо?
- Тогава бях в Панагюрище и представянето ми през този сезон бе доста силно и един македонски мениджър се свърза с мен и ми предложи да изкарам проби при втория отбор на Аугсбург. Естествено, не се и замислих дали да приема. Всичко вървеше по план, изпратиха ми списък с определени изисквания, на които отговарях, след което бе уточнен и самият ден, в който трябваше да замина за Германия.Само няколко дни преди това да се случи обаче, ми се обадиха, че са взели друг футболист, който играе на моя пост, а оправданието беше, че е 20-годишен, докато аз съм на 26, а ръководството търсело по-млади играчи. Бях много разочарован, тъй като помня, че беше около Коледните празници и не бях спирал да тренирам, докато всички останали почиваха и празнуваха...
Интерес към теб имаше и от клубове от Първа лига, но ти предпочете да се върнеш в Локомотив...
- Да, вярно е това, че ме потърсиха и от Първа лига, но да се върна на този стадион е като сбъдната мечта. Цялото ми детство е минало тук, в този клуб, на този стадион...
