Преминаването на Цветан Генков от Локомотив (Сф) в Динамо (Москва) отвори възможност да се припомни паметна страница в отношенията между двата клуба. През 1946 година столичните "железничари", подсилени от големи футболисти от други софийски клубове, правят дълго турне в СССР, което завършва с епичен мач с московския тим.

Освен това клубната предистория на динамовци се оказа повече от интригуваща. Не са минали и две години от деветосептемврийския преврат през 1944 година и България вече е тясно свързана със СССР. Използват се всякакви поводи да се скрепи така наречената нерушима българо-съветска дружба.

На 21 юли 1946 година в Москва се чества денят на физкултурата.

Затова през същото лято от България тръгва голяма делегация към съветската столица. Сред многобройните делегати от спортисти е включен и футболният отбор на Локо (Сф). По онова време голямата комунистическа деятелка Цола Драгойчева държи министерството на съобщенията и любимия и Пощенски Спортен Клуб Левски. Но на вожда Георги Димитров фаворити са момчетата от силния тим на Локо.

Към основното ядро на "железничарите" е привлечен най-големият от младите български футболисти от онова време Стефан Божков, който няма навършени 23 години. Стевето е играч на кошмара на левскарите Спортист от бойния квартал "Хаджи Димитър". Взет е и неговият съотборник Златко Тодоров-Вако.

От Славия се присъединяват Александър Попов-Врабчо и Христо Евтимов-Майцата. С тима пътува и Трендафил Станков, който през същата година е играч на столичния Ботев и след това на Септември.

За локомотивци е голяма чест да премерят сили с Динамо, както и с още три съветски клуба. Те отсядат в първокласния хотел "Москва", който е на 14 етажа и е съвсем близо до "Червения площад". Българската делегация се води от председателя на ЦСФС(Централния съвет на физкултурния съюз) Иван Пиянечки.

По онова време няма европейски клубни турнири и се смята, че московският тим е най-добрият на Стария континент. Руснаците извоюват това си реноме година преди това, когато през 1945-а правят фурор на Острова. Динамо завършва 3:3 с Челси, смазва с 10:1 Кардиф сити, стига до ново реми 2:2 с Рейнджърс и в невероятен мач побеждава с 4:3 Арсенал, подсилен със Стенли Метюс и Стан Мортенсен.

Мачът на Локо с Динамо е последният от гастрола в СССР. Преди това на 30 юли нашите губят от Торпедо (Москва) с 0:1. Във втория двубой на 4 август локомотивци бият в Сталинград Трактор с 4:2 и на 9 август в Ленинград падат от Зенит с 1:3. Така идва 13 август. Гледката е вълнуваща. Стадион "Динамо" е претъпкан с 80 000 зрители, които ще станат свидетели на невероятен спектакъл. На трибуните от българска страна са посланикът ни в Москва Найден Николов, генерал Славчо Трънски, както и много партийни функционери.

Делегацията наброява над 130 души. Преди да започне срещата, ръководена от българския рефер Тодор Стоянов, председателят на Московския комитет за физическа култура и спорт Рогулский дръпва познатата до втръсване партийна реч:"Да живеят българските физкултурници! Да живее Отечественият Фронт, начело с Кимон Георгиев и неговият вдъхновител Георги Димитров, както и нерушимата дружба между България и народите на СССР.

Ура, другари! Двубоят започва с атаки на домакините. Удар на Карцев е спасен от невероятния в този мач Симо Костов-Котката. Нашите контраатакуват и Радигорски и капитанът на техния отбор Семичасни трябва да предотвратяват опасност. После пък родната отбрана в лицето на нашия капитан Стою Недялков и Стоян Орманджиев също парират атака на бъдещия голям треньор Константин Бесков.

Идва 19-ата минута, когато при контраатака Евтимов подава на Стефан Божков и легендарният страж на Динамо и СССР Алексей Хомич, наречен след турнето в Англия - Тигъра, е изненадан от Стевето - 0:1.

Натискът на домакините се усилва жестоко. Трибуните виждат топката в нашата мрежа, но отново Костов се мята като котка и лови. В 32-ата минута отново има изненада. Многоходова комбинация между Евтимов, Божков и Станков завършва с подаване към Крум Милев, който бележи - 0:2. Чичето е и играещ треньор. В този мач той подготвя изненада. Руснаците знаят, че играе като крило, а Милев се врязва като център-нападател и това тормози много отбраната на динамовци. Междувременно на мястото на Карцев е влязъл Малявкин, който освежава играта. Трофимов излиза сам пред вратата след негов пас, но не бележи.

След почивката в 57-ата минута нашият вратар Костов хвърля много дълга топка, овладяна от Божков и той майсторски прехвърля Хомич. Така Стевето се отчита с две попадения. Резултатът е вече 0:3 и българите мислят, че са крайни победители. Отпускането е фатално.

В 63-ата минута след удар на Блинков, Малявкин финтира и от два метра намалява на 1:3.

В 68-ата минута отново Малявкин с остър удар довежда до 2:3.

В 80-ата минута Трофимов се врязва в отбраната и фиксира крайното 3:3.

Публиката дълго ръкопляска на нашия отбор за това, че държи в шах през 90-те минути класния тим на Динамо и успява да отбележи три гола на Хомич, който след края на кариерата си ще стане фоторепортер. Вратарският пост в Динамо винаги е бил на особена висота. След Хомич от 1949 г. до 1971 година на вратата е легендарният Лев Яшин, който е единственият страж, спечелил "Златната топка" през 1963 г.

Един малко известен факт е, че Динамо не води началото си от 18 април 1923 година. Тимът е създаден към завода Морозовци Орехово Зуево Москва през 1887 година от англичанина Клемънт Чарнок. През 1906 година клубът се прекръства на ОКС Москва. Печели шампионатите на Московската лига през 1910 и 1914 година. През 1912-а в отбора играе сър Робърт Брус Локхарт. По-късно като дипломат в Съветска Русия през 1918 година той е арестуван, защото е подготвял убийството на вожда на съветската революция Владимир Илич Ленин.

Осъден е на смърт, но впоследствие е разменен от англичаните с руския евреин Меир Хенох Мойсеевич Валах Финкелщайн. Този човек става известен по-късно в света като Максим Литвинов, който сред многото си изяви на международния дипломатически фронт от 1941 до 1943 е посланик на СССР в САЩ. Когато на 18 април 1923 Динамо приема автентичното си име, Феликс Дзержински прави клуба подвластен на Министерството на вътрешните работи. Заради това, че отборът символизира тайните служби, привържениците на останалите тимове ги наричат "боклуците"...


13.08.1946 година
Москва, приятелски

Динамо(М) - Локо (Сф) 3:3

0:1 Божков(19),0:2 Милев(32), 0:3 Божков(57), 1:3 Малявкин(63), 2:3 Малявкин (68), 3:3 Трофимов(80)
ДИНАМО: Хомич, Радигорски, Семичасни, Станкеевич, Блинков, Л.Соловьов, Трофимов, Карцев(37-Малявкин), С.Соловьов, Бесков, Савдунин
ЛОКО: Костов, Орманджиев, Недялков, Серафимов, Петков, Христов, Попов, Божков, Милев, Станков, Евтимов
Стадион "Динамо" - 80 000 зрители
Съдия: Тодор Стоянов (България)