В последните години Локо(Сф) се изявява по интересен начин. В един момент за малко не стана шампион на България, в друг на "железничарите" им трябваше малко в Европа първо срещу Фейенорд (Хол),а после срещу Рен (Фр), за да влязат в групите на вече несъществуващия турнир на УЕФА.
Тимът остана верен на себе си и през този шампионат. Първото противоречие дойде с амбициозния наставник Драгомир Окука. Дали от това, че бе новак за българските порядки, но в двубоя от предварителния кръг за Купата на УЕФА срещу посредствения тим на Борац (Чачак) се получиха наивни грешки. И тимът отпадна след 0:1 в Сърбия и 1:1 в София. Явно новият треньор още не бе привикнал играчите си на тази дисциплина, която утвърди по-късно.
Цяла есен се виждаше как отборът израства.
Но същевременно, докато стане спойката между футболисти и наставник, бяха изгубиха ценни точки. На места имаше и съдийско рязане на отбора. Особено в началните кръгове, при това срещу наглед по-слаби тимове. Или бе показван някой пресилен червен картон, или бе отменян гол за "червено-черните", или признавано попадение в техен ущърб.
Така, с лъкатушеща позиция, "железничарите" завършиха сезона. Вярно, сред първите тимове, но никой не очакваше пролетния бум. Даже в един от ранните двубой от пролетта срещу Миньор в София резултатът 5:1 бе лъжовен. Дълго време миньорци упорстваха на "железничарите", докато някъде към средата на второто полувреме тяхната защита се пропука.
В тези мачове си пролича отличната покупка. Безценна находка за отбора бе голмайсторът Мартин Камбуров. Той се завърна в България от посредствения гръцки тим Астерас (Триполис) и никой не предполагаше, че ще започне да вкарва като обезумял. Дали и защото вече намерилият точна спойка между играчите Окука също му намери място, но е факт, че Мартин беше невероятен.
Върхът му бе на "Герена" когато отбеляза хеттрик за 3:0 за Локо(Сф). И когато отборът се бе упътил едва ли не към първото място, се получи типично нашенски срив в домакинския мач с Локо(Пд). Вина за загубата с 1:2 на стадиона в квартал "Надежда" в никакъв случай нямаше Окука. Просто играчите или бяха прегорели от поредицата успехи, или бяха подценили пловдивските си адаши. А може би все някъдепо трасето тимът трябваше да падне.
Така се получи, че след това отборът не възстанови лидерския си дух. Да, наистина в двубоя за визата в Европа Локо(Сф) победи, макар и много трудно, у дома Черно море с 3:2. Но това не стигна. "Железничарите" загубиха наивно мача с ЦСКА с 0:1 след автогол на Георги Марков. И в края на сезона твърде късно се сетиха, че имат сили за нещо повече. Но всичко вече бе решено.
В последния мач с "белите", който бе символичен, на терена в "Овча Купел" Локо излезе с почти титулярен състав и допусна да му поведат с 2:0, за да стигне после до 2:2. Наистина "червено-черните" могат да съжаляват, че изпуснаха визите за Европа и изобщо третото, а защо не и второто място. Даже в един момент при добро стечение на обстоятелствата можеха да гонят и титлата. След колеблива есен и пролет, разделена на тотална доминация в първата половина и неузнаваем заден ход след това, отборът падна до нелогичното пето място.
Със сигурност завръщането на Караджинов и безспорния голов талант на Камбуров, както и възходящото развитие на младия Димо Атанасов и през новия сезон ще бъдат предпоставки Локо да атакува отново челните места. Разбира се, и доверието, с което се ползва, поне засега, наставникът Окука ще доведе до постигане на желаните цели. Въпросът е "железничарите" да съумеят да извлекат поуки от грешките, които допуснаха този шампионат и които им попречиха да играят заслужено в Европа. А там през последните години показаха отлични игри.
АПОГЕЯТ
Определено става въпрос само и единствено за невероятния урок, който столичните "железничари" изнесоха на "Герена" на бъдещия шампион Левски. След тотален футбол и невероятни контри Мартин Камбуров записа уникален хеттрик за победата с 3:0. Локомотивци показаха класика в жанра. След този мач даже много специалисти ги сложиха сред претендентите за титлата. Но в крайна сметка тимът от квартал "Надежда" успя единствено да остави исторически спомен, без да осребри доминацията си в тази среща дори с участие в евротурнирите.
ПАДЕНИЕТО
Със сигурност падението на Локо(Сф) през целия шампионат е отново мач от пролетния полусезон. Загубата на своя стадион от тима на Галя Топалова - Локо (Пд), с 1:2 дойде изненадващо след победния рейд в началото на календарната 2009-а. И друг път локомотивци са имали проблеми със съименника си от Пловдив, но точно този мач бе решаващ. С поражението столичани направо срутиха евромечтите си. Явно Локо не бе подготвен да задържи серията от успехи. Или пловдивчани просто не се смутиха от своя сериозен съперник и изнесоха показен мач.
ОТЛИЧНИКЪТ - МАРТИН КАМБУРОВ
Той сам заяви многократно пред медиите, че се чувства неудобно как е станал голмайстор на нашия шампионат само с головете си от пролетния полусезон. Може и родните стандарти да не са толкова високи, но таранът от Свиленград показа страхотен голов инстинкт. Бележеше от различни ситуации - с ляв и десен крак, с глава, от фаулове, след извеждане от свои съотборници. Камбуров се оказа мъжко момче и успя да сдържи горчилката от това, че след като е очевидно във форма, не бе повикан в националния отбор дори за мача с Кипър. През следващия сезон в българското първенство Камбуров ще има предизвикателството да отбележи двойно повече голове.
РАЗОЧАРОВАНИЕТО - ИГОР БОНДЖУЛИЧ
За разочарование на сезона в Локо може да претендират повече футболисти. Но може би Игор Бонджулич взе палмата. Проблемът е, че той наистина трябваше да запълни дупката, оставена на вратата от неговия сръбски сънародник Урош Голубович който отиде в Литекс. В началото като че ли Бонджулич успя да накара феновете да забравят липсата на предишния вратар. Но това бе за кратко. Добре, че в един момент на голлинията застана Валентин Галев, който, без да бъде перфектен, даде надежда, че в "Надежда" нещата са по-спокойни, когато има българин на вратата.
