Иван Василев е собственик на Локомотив (София) от 2015 година. Бизнесменът пое клуба в момент, когато "железничарите" бяха извадени първо от "А" група заради дългове, а след това и от "В" след краткосрочното управление на Петър Касев и Кирил Йосков. С Василев начело "червено-черните" изминаха пътя от "А" окръжна група до професионалния футбол, а през пролетта на 2018-а тимът дори бе на секунда от завръщане в Първа лига, но болезнено загуби баража с Витоша (Бистрица). Столичният тим водеше в продълженията с 2:1, но допусна изравняване в последната минута, а след това загуби с дузпи. Понастоящем "железничарите" са 11-ти във Втора лига. Василев даде интервю за в. "Труд".

Г-н Василев, 2019 година започна с много промени за Локомотив (София) - треньорска рокада, привличане на седем нови футболисти. От какво бяха породени те?

- Локомотив не може да бъде на единайсто място. Липсата на резултати ни принуди да прибегнем до тези промени. Аз не бих казал, че има треньорска смяна по простата причина, че Ангел Колев дойде, за да помогне на отбора през лятото. Тогава се очакваше смяна на собствеността. Самият аз бях насрочил пресконференция, на която да обявя, че се отказвам след онзи злополучен бараж с Витоша. Тогава много негативни неща се бяха натрупали. Освен въпросния мач имаше и опити на някои наши фенове да събличат футболисти по-рано през сезона. Това не отговаря на моите представи за футбола. Относно отборът, той не беше готов за новия сезон, защото имахме петима играчи, дошли под наем, които през лятото си тръгнаха. На други пък им изтичаше договора. Реално освободихме само Иво Иванов и Александър Бранеков. Така останахме с половин дузина футболисти, около които да градим гръбнака на новия отбор. Загубихме и много точки от съдийски грешки, но това реално не е оправдание. През този сезон трябва да градим нов отбор. Правим го на всеки шест месеца, което не е нормално, не е и правилно.

- На първата тренировка за новата година призовахте най-общо казано феновете за обединение. Защо се стига дотам в клуб като Локомотив да има толкова вътрешно напрежение в момент, когато всички трябва да се обединени?

- Ако ме боли нещо, то е точно това. Върнах се в Локомотив, за да създадем детско-юношеската школа, а не да правим първи отбор. Това че съм амбициозен човек и за три години стигнахме от "А" окръжна до професионалния футбол и бяхме на една крачка, на една секунда по-точно от елита, е отделен въпрос. Не знам защо стана това разединение. То се случи още след онзи мач със Струмска слава (0:1). Тогава влязох и в болница, след като привържениците събличаха футболисти, имаше и грозни гледки. Разбирам, че те искат отборът да побеждава, аз самият най-много го искам, но това не е нашата публика. А аз заради тях се върнах в клуба. Накърниха ме и думите, че нямаме стадион. Ако тези хора са забравили, могат да дойдат да им покажа - ние нямаме собственост, нямаме помощ от никъде. Основно моя милост издържа отбора, помага и Веско Стоянов, който е непрекъснато до клуба. Бойчо Величков също си върши много добре работата. И това, което направихме и създадохме за това време, то ще остане и след нас. Освен всичко клубът няма нито стотинка задължения. Преди нас Локомотив не разполагаше нито с тренировъчна база, нито с помощни игрища. Само оградата на стадиона струва колкото една къща. Съблекалните също бяха разрушени. Освен това ме обвиняват ме, че сме направили игрища по програми и сме окрали парите. По коя програма да участваме, като ние сме акционерно дружество и нямаме право?

Датата 25 май ли е най-тъжният ви ден като президент на Локомотив?

- Да, най-тежкият ми ден несъмнено. Сякаш нямах кръв на следващия ден. Бях разочарован не толкова от мача, колкото от поведението на някои други отбори, които преди това излизаха с юноши. Това не е феърплей. Аз докато съм в Локомотив тото няма да играя и няма да лягам на никой. Излизаме и играем честно. Неслучайно по темата се скарах с приятели и с хора, с които имах бизнес.

През миналия век Локомотив имаше славата на клуб с традиции в школата. Към днешна дата какво е състоянието на ДЮШ? Има ли обещаващи таланти, които през следващите години да бъдат част не само от първия тим, но защо не и от националния отбор?

- Започнахме с школа от 80-90 деца. Много от юношите се бяха разбягали. Сега имаме 320 деца, с които работят 13 треньори. В интерес на истината взимаме в първия отбор момчета от набор 2003. Валентин Николов е на 15 години и записа 3-4 мача във Втора лига. Красимир Милошев на 16 направи дебют в професионалния футбол. Убеден съм, че ще продължим да изваждаме деца за мъжкия футбол. Сега две, след година още едно-две. Няма как да станат бързо нещата. Ние имаме всички възрасти до набор 2012 и 2013-а. Дай Боже от тях да излезе новият Начко Михайлов, новият Бойчо Величков, новият Никола Котков. И да - мисля, че ще излезе! Просто трябва търпение и организация, която се прави с много средства. А на мен бизнесът не ми е голям. Толкова са ми възможностите, не мога да надскоча себе си.

Как гледате на социалните мрежи, които навлязоха така осезаемо и в света на футбола?

- Мислим за клубна телевизия. Маркетингът определено ни куца, търся човек, който да поеме тази длъжност, защото в действителност тогава ще имаме по-добра комуникация с медиите. Да се знае абсолютно всичко. Сега ни се налага да се съобразяваме с това, което разполагаме и да вървим напред стъпка по стъпка. Не искам да забивам клуба, да го вкарвам в порочна спирала надолу. Най-лесно е да тегля заеми и да бързам, но няма да го направя. Предпочитам Локомотив да е чист и да градим тухла по тухла. Само така една къща е здрава.

Тази година клубът чества 90-годишен юбилей. Какво планирате?

- Имаме идея заедно с дружеството да направим в средата на месец май един запомнящ се празник. Тогава ще видите и с колко деца разполагаме. Не говоря само за футбол. Имаме волейбол, баскетбол, гимнастика, джудо, борба, бокс... Много са, може да пропусна някой. Събитието ще е на стадион "Локомотив", но все още уточняваме датата, както и програмата.

За финал няма как да не ви попитам за надписите, които се появиха в Хирошима, а след това и в Египет. Как гледате на тях?

- Лично отидох при посланика на Япония, за да му поднеса извинения. След това ме каниха на техен празник, но за съжаление не успях да отида, защото бях в чужбина. Специално за Япония малко повече се даде гласност. Беше представено по друг начин, но не ги оправдавам момчетата, извършили деянието. А специално за пирамидата за мен не се знае кое Локо. Има 15 клуба с това име у нас, има и Локомотив (Москва).