Над 1000 души дойдоха да кажат вчера последно сбогом на гениалния играч на Локо (Сф) и националния отбор  Атанас Михайлов. Пред обредната зала на Централните софийски гробища се виеше опашка от хора, които чакаха да се поклонят и да положат букет цветя пред изключителния футболист, наричан с любов бате Начко. Голямата зала се оказа буквално тясна за всички, които бяха дошли да се простят с него.

Привърженици, приятели, съотборници, футболни деятели, ветерани - всички бяха там. Сред хилядното множество можеше да се познаят лицата на Спиро Дебърски, Васил Методиев-Шпайдела, Сашо Костов, Димитър Пенев, Добромир Жечев, Кирил Ивков, Павел Панов, Георги Денев, Кирил Миланов, Войн Войнов, Румянчо Горанов, Бойчо Величков, Андрей Желязков, Чавдар Цветков, Радослав Здравков и още много други фигури от по-близкото и по-далечното минало на българския футбол.

Тук бяха от сегашния тим на Локомотив, клубният президент Николай Гигов, изпълнителният директор Иво Тонев, деца от школата. На поклонението присъства и шефът на БФС Борислав Михайлов. От Пловдив бе дошъл и Христо Бонев - легендата на Локомотив (Пд) и един от големите европейски играчи на 70-те години. Своето послание до близките на Начко бе изпратил президентът на България Георги Първанов.

"С дълбоко прискърбие посрещнах вестта за кончината на Атанас Михайлов - един от най-изтъкнатите футболисти в историята на българския футбол, легендарен нападател и дългогодишен капитан на Локомотив (Сф). Напусна ни изключителен спортист и достоен човек, радвал дълги години със своя талант, с красивата си игра и виртуозните си изпълнения почитателите на футбола у нас и по света...

Във всеки свой мач Атанас Михайлов показваше изключителното си спортно майсторство, своето уважение към нас зрителите, към съперника на футболния терен, отговорността си към клуба, своята национална чест и достойнство.

Започнал кариерата си в големия футбол на непълни 16 години с неподражаемата си игра и блестящи успехи на клубно и национално равнище, с откровения си и човечен характер, Атанас Михайлов заслужи дълбоко уважение от съотборници и съперници на терена, любовта на всички почитатели на футболната игра...

Семейството на Атанас Михайлов прие съболезнования от хилядите, дошли на поклонението.Прощаваме се с голям спортист и човек, съчетал по изключителен начин футболно майсторство, постигнати успехи и слава, с отговорно гражданско поведение, коректно благородно отношение към хората - истински пример за подражание на подрастващите, посветили живота си на спорта за издигане авторитета на нашата страна", се казваше в обръщението на президента Първанов.

От името на Локо (Сф) кратко и с чувство говори пресаташето на клуба Димитър Колчев, който постави и основен акцент върху скромността на уникалния майстор. "Той беше футболист без аналог в нашия футбол. Нека не ми се сърдят всички велики футболисти, които сме имали и имаме. Начко Михайлов умееше да направи от футбола събитие, което мога да сравня с най-великите културни прояви на човешкия род и човешкия дух", каза Колчев.

Венци бяха изпратени от ДАМС, БФС,ПФЛ, кмета на София, Локомотив (Пд), Левски, ЦСКА, Славия, Пирин, Родопа, Септември, Спортист (Своге) и др. Неприятно впечатление направи масовото отсъствие на съвременни играчи, както и на такива от 80-те години. Едва ли бе проява на добър вкус и отсъствието на националните ни състезатели, които можеше да слязат организирано от лагер-сбора си и да се поклонят на един велик майстор на играта, с която те имат шанса в момента да изкарват много пари.

Същевременно обичта и уважението на дошлото хилядното множество бе достоен финал на земния път на един от най-големите играчи и фигури в историята на българския футбол.

Сбогом, бате Начко!    

Андрей Желязков:  Беше джентълмен и на терена, и в живота

"Много съм разстроен. Не мога да говоря. Тъжно ми е. Най-лошо е да загубиш човек, с когото си играл. Той беше джентълмен и в живота, и на терена. България загуби един от най-големите си футболисти.

Начко беше виртуоз на игрището. Хората идваха на стадиона да го гледат, защото им доставяше удоволствие с пасовете си, с головете си, с всичко, което правеше на терена. Той беше самобитен.

И като характер, и като човек, и като футболист. Не само Локомотив(София), а целият български футбол загуби една епоха, която си отива безвъзвратно с него. Много ми е тъжно", каза Андрей Желязков.

Войн Войнов: Сега в света има малко играчи като него

"Той беше един от най-големите футболисти в България. Правеше гениални неща на терена, които малко от съвременните световни футболисти могат. Аз никога не съм го виждал намръщен. Постоянно беше усмихнат.

България и родният футбол загуби един голям усмихнат мъж. Удоволствие беше да се играе с него на терена. Дори и като съперник. Невероятно елегантен в действията си. Може пак да се повторя, но той правеше неща, които могат да влязат във всеки футболен учебник. И ще бъде добре, ако това стане", сподели Воин Войнов.

Радослав Здравков:  Обичаха го всички
 
"Не бях запознат с неговата болест. Когато разбрах какво е станало, останах потресен. Чувствам се благословен от факта, че изкарах четири години като негов колега в Локомотив.

Той ми бе идол и учител. Той бе отличен обединител. Начко бе обичан от всички българи. И трибуна на стадион "Локомотив" да кръстят на негово име, и изобщо какво и да се направи, ще бъде късно и малко.

България загуби едно от най-големите си футболни дарования. Трябва неговият пример да се предава на по-малките", обясни Ради Здравков