Философстване, заявки и клишета - това преобладава в треньорската кариера на Александър Томаш дотук. За да си направи човек извод за възможностите му на тренировъчното игрище и край тъчлинията е достатъчно да погледне резултатите. За 10 години той няма спечелен трофей, не е играл дори финал за Купата, не се е класирал за евротурнирите, а балансът му срещу хегемона Лудогорец е трагичен. 44-годишният някогашен ляв защитник има няколко тежки резила на сметката си през този сезон - игровото поведение на водения от него Локомотив в мачовете с ФК ЦСКА 1948 1:3, Арда 0:5, Лудогорец 0:1 и Левски 0:3 беше позорно. Треньор с достойнство си подава оставката след такива мачове. Да губи катастрофално с хокейни резултати на него не му е за първи път, даже е почти традиция. Декември 2017 отнесе 0:6 от ЦСКА на "Армията", а през април 2018 "прогресира" с 0:7 от Лудогорец в Разград. Оставка, разбира се, отново не последва.

Срамът на срамотията обаче видяхме миналата седмица в Делиормана. Съставът на Александър Томаш изобщо не опита да се противопостави на хегемона, не отправи нито един точен удар, само веднъж ритна топката към вратата на съперника, а в добавеното време на двубоя треньорът накъса играта със смени, сякаш неговият тим води в резултата.

Всеки крах е предпоследен и в неделя черно-белите бяха неузнаваеми и срещу Левски на фона на това, което предложиха срещу сините във финалния кръг на редовния сезон в Първа лига. Как става тази метаморфоза само в рамките на няколко дни!?

С отбелязаното и нулевата почти 10-годишна треньорска кариера, преминала през Банско, Локомотив (Горна Оряховица), Верея, Берое, Етър и сега пловдивското Локо, Александър Томаш сериозно компроментира шансовете си един ден да стане старши треньор на родния си ЦСКА, за където го спрягаха многократно през последните години. Но не бива да не се притеснява - в студията е пълно с бивши треньори, изявяващи се като анализатори. Дали обаче не трябва да се притеснява за достойнството си покрай последния мач в Лудогорието? Той си знае...