Завръщането на Ясен Петров във футбола дойде като гръм от ясно небе. Над Пловдив затрещяха светкавици, развихри се ураганен вятър, идващ както от стадион "Христо Ботев", така и от "Лаута". Край седемте тепета младият специалист бе обвинен, че е извършил седемте смъртни гряха. И го разпънаха на кръст.

Груба грешка, бих казал. Атаки, плод на емоцията, на пристрастието, на сърцето, но не и на разума. Защото разумът говори друго. По-добре кореняк пловдивчанин да води Локомотив (пък бил той ботевист), за да се сложи веднъж завинаги край на кюстендилската връзка.

Да, кюстендилската епоха донесе първата титла в историята на клуба, но автентичността на "черно-белите" бе почернена. След уникалните успехи (в това число и Суперкупата) Локо тръгна надолу. Триумфът бе мимолетен, защото посетите кюстендилски череши не хванаха корен на "Лаута".

Не можеха да виреят. Въпреки спечеленото злато Локомотив сякаш не бе Локомотив, а раздрънкан вагон или по-скоро - клонинг на Велбъжд.

Сега опашката бе отрязана и се започна отначало. С нов собственик, с нови амбиции, с нови надежди и с нов треньор. С Ясен Петров. Яската, както го наричат, е един от най-талантливите специалисти в наше време. Изключителен работохолик, жаден за работа и успехи. Локо, а и всички останали български клубове, имат нужда от такива млади хора.

Защото в младостта е бъдещето. В нея се крие прогресът. Винаги съм се чудел защо у нас нямаме доверие към тези таланти и не им се дава шанс. Ясен идва на "Лаута" в точния момент. В дните, в които "черно-бялата" къща започва да се строи наново. Той няма да бъде притискан от времето, а публиката е длъжна да стиска зъби и да търпи.

Тогава плодовете рано или късно ще узреят. А това, че Ясен е продукт на "жълтата" школа, е най-малкият проблем, тъй като той е професионалист. Истински професионалист. Едва ли е нужно да давам примери как така наречените кръвни врагове са успявали в другия лагер.

Спомнете си само Георги Василев. Гочето бе приет на нож на "Армията". Само година и половина преди да поеме ЦСКА, мустакатият спец бе унижил "червените" със 7:1 във вечното дерби. Още със стъпването му "змиите засъскаха в Борисовата градина", а стартът бе отчайващ. Тимът не успя да спечели европейска квота и остана извън турнирите през есента на 96-а. Но после Василев сбъдна мечтата и постигна дубъл с ЦСКА.

Вярно, Ясен няма опита на Гочето, за да очакваме от него чудеса. Но той притежава същия хъс, същия потенциал, който рано или късно ще бъде максимално развит. Обективни причини му попречиха да успее на треньорския пост в Ботев, Локо (Сф) и Черно море. Ала все пак нека припомня, че под негово ръководство варненци стигнаха до финал за купата.

И ако не бяха някои обстоятелства, Ясен щеше и до днес дърпа конците на "моряците".

Силните му качества са няколко - интелигентен, отличен мотиватор, умее да прави разнообразни тренировки, да води мачове, да комуникира с футболистите. Емоцията не му е чужда, но не е прекалена. Като сглобим всичко това, ще видим, че се получава една отлична характеристика на човек, в чиито жили тече футболна кръв.
Нека му дадем възможност.

Нека не бързаме да го оплюваме и хулим по стар балкански обичай. Тогава един ден на "Лаута" ще се убедят, че Ясен е опасен в добрия смисъл на думата.