Едо сбъдна мечтите на железнородените

Чичо ми Мирчо беше един от най-върлите привърженици на най-най-лудия футболен клуб у нас - пловдивския Локомотив. Караше камион и работният му график изцяло зависеше от това в кое кътче на България играе любимото му Локо, за да го гледа с очите си във време, в което нямаше пътуващи агитки на гостуващите отбори, а единствената телевизия я даваше, я не даваше по един мач на кръг. Разказваше увлекателно и от позицията на вечен очевидец за подвизите на Зума, Гочо и Къната, а в черно-бялото му сърце имаше специално място за едно арменче.

"Гледай, като малки гари ги минава", се възторгваше Мирчо от трибуните при неподражаемите слаломи сред противниковите отбрани на сухо длъгнесто момче с кичара отзад. Едуард Ераносян! Видиш ли го, никога не можеш да забравиш колоритната му фигура. Централен нападател от класа с безспорни технически заложби, но и нахакан, самочувствен, цапнат в устата, нецепещ басма никому. И взривяваше запалянковците на пловдивското Юве като малко други. Чичо ми естествено бе сред онези 5000 пловдивчани, понесли Едо на ръце в онзи знаменит полуфинал за Купата на Съветската армия в Ихтиман срещу ЦСКА на 12 май 1983 г., когато дори на съдията му се налагаше да ги пъди от терена. Едо вкара 2 гола за победата с 3:2, като вторият бе истински шедьовър - по ераносянски, с рейд между защитниците.

Източник: LAP.bg

Това отвори широко вратите пред втородивизионния тогава тим към първия трофей в клубната витрина. На финала срещу Чирпан самият Едо сложи удивителната в изречение за черно-бялата летопис с попадение за крайното 3:1.

Чичо ми обаче не доживя да види лелеяната шампионска титла на "Лаута". А бляновете на поколения "железнородени" сбъдна точно Едо. Знам как тогава потомствени локомотивци лепяха по надгробните паметници на бащите си вестникарски изрезки на класирането с името на Локо най-отгоре. Никой не слагаше отбора в големите сметки преди сезон 2003/04 г., в чийто край именно трупата на Едо триумфира с първа титла в забележителната клубна история. Онова, което не успя да свърши генерацията на най-добрия български футболист в началото на 70-те години Христо Бонев, го постигна тим, воден от друга клубна легенда. С помощта на силната фигура зад гърба си - Георги Илиев. "Президентът ми предложи поста и се разбрахме само за 10 минути - спомня си Ераносян. - Поставената пред мен цел тогава бе място в шестицата и най-вече да обигравам отбора и да налагам колкото може повече млади футболисти."

Началото на кампанията бе мечтано, Локо Пд поведе още след първия кръг по голова разлика и впоследствие изравни клубния рекорд за най-добър старт от 1968/69 г. с 6 поредни победи. Едо скъса с наследството на Димитър Димитров-Херо и на практика започна да гради тим с нов облик.

Източник: LAP.bg

Играеше по схемата 3-5-2, залагаше твърдо в отбрана на пренебрегваните от предишния наставник младежки национали Кирил Котев и Александър Тунчев и намери точното място за десния бек Владимир Иванов-Фугата, който вече действаше в центъра на защитата. Треньорът използваше ротация на двамата вратари и държеше на вариативността в атаката, където замразеният от Херо македонец Бобан Янчевски отбеляза важни голове в тандем с Екундайо Джайеоба. Единайсеторката си имаше и лидер, вълшебният стрелец Мартин Камбуров - талантът на юношата на градския съперник Ботев разцъфтя на "Лаута", а 25-те му попадения през сезона трасираха пътя към първото място.

Ентусиазмът на Ераносян постепенно завладя всички на "Лаута", въпреки че след първите успехи там го играеха на умрялата лисица - изпълнителният директор Емил Наков не се уморяваше да повтаря: "Ние сме скромен клуб и нашата цел е да не изпаднем". "4 кръга преди края на полусезона имаме 10 победи и един равен - разказва Едо в книгата "Футболните битки за Пловдив. - Предстоят мачове с Литекс, Нефтохимик, Славия и ЦСКА. Събираме се преди тренировката и казвам открито, на глас в треньорската стая пред помощниците ми Маринов, Шейтанов и пред Наков: "Ако от тези 4 срещи вземем 6 точки, имаме реален шанс да се борим за титлата". Паднаха от смях. Обявиха ме за луд арменец.

Източник: LAP.bg

Ние обаче наистина взехме 6 точки. Тогава Георги Илиев ме викна в София и ме попита какво трябва да направим за изпълнение на тази нова цел. Говорихме за подготовката, възстановяване, футболисти. Чак тогава всички приеха и прегърнаха идеята."

"Капарираната" титла обаче можеше да бъде загубена типично по български. И въпреки че мнозина бяха шокирани от нестандартните тренировъчни методи на лудия арменец през зимната пауза - въведе спортната аеробика като задължителен елемент, след първия пролетен кръг като бомба отекна новината, че Ераносян е сменен с асистента му Иван Маринов-Маслара. Години след това излезе истината за неочаквания ход. "Вкараха ме в интрига. Предадоха на Жоро Илиев изопачено мои думи по "разваления телефон", категоричен е Едо. Отборът продължи по набраната инерция, но в дербито на Пловдив последният в класирането Ботев препъна лидера с 0:0, а малко по-късно необичайната за тима опълченска тактика срещу Левски доведе до тежка загуба с 0:3 на "Герена". Едо бе на трибуните на всеки мач и не можеше да познае своите, мечтата бе напът да отлети.

Източник: LAP.bg

Тогава дойде щастливата развръзка, при това случайно. Ераносян и жена му са в заведение, в което влиза и Илиев със свитата му, а в пряк разговор недоразумението е изгладено и треньорът е върнат на поста. Останалото е история, а титлата, първа за пловдивски тим от 37 години, бе отпразнувана по безпрецедентен за България начин - с тържествена процесия в открит автобус до централния площад в града на тепетата, където трофеят бе вдигнат пред 40 000 възторжени фенове. Нека после да замесват името му в различни интриги, дори в допинг афери, да броят колко пачки е загубил на покер, да ехидничат, че е успял да влезе в конфликт с всеки един от президентите на клубове, които е водил, но за историята остава - Едо бе Богоизбраният да е Първият.

Краят на семейната история? Внука на моя чичо Мирчо го познавате всички - Доминик Янков, чието израстване сигурно щастливо гледа от небето. Изгряваща звезда, вече национал, шампион на България. В Разград, не на "Лаута", където неведомите футболни пътища едва не го събраха с Ераносян. Кой знае обаче дали някой ден приказката за любов и вярност няма да има своето продължение под тепетата в клуба с най-горещите фенове у нас...

Източник: LAP.bg