Драган Канатларовски: На Локо му липсват футболни ръководители

Ден преди да замине за родна Македония заедно с помощникът си Бенджамин Емини, напусналият преди три дни старши треньор Драган Канатларовски даде интервю, за фен-сайта на Локо (Пд). В него специалистът не спестява нищо и на никого, за времето на шест-месечния си престой на "Лаута".

- Г-н Канатларовски, подадохте оставка и е нормално да чуем вашата гледна точка за времето, през което бяхте старши-треньор на Локомотив. Все пак защо решихте да говорите пред сайта на феновете, а не официално пред медиите?

- Футболът се играе заради феновете. Чувствам се задължен да дам това интервю и да ги запозная с амбициите, които ме доведоха в Локомотив. Така ще стигнем и до въпроса защо си тръгвам оттук. Но феновете на Локо успяха да ми напомнят за феновете на "Цървена звезда" - убедих се, че единствено навиачите на тези два отбора са способни да обичат така любимия си отбор, да са по такъв начин привързани към него. Само те могат да създадат уникална атмосфера, където и да отидат.

- Тогава нека започнем отначало. Защо дойдохте в Локомотив?

- Немога да не започна с факта, че пред очите ми Локо стана шампион преди четири години. Тогава победиха Славия на Лаута, а аз бях там в качеството си на национален селекционер на Македония и наблюдавах трима мои сънародници. Когато получих предложение бях амбициран от проектът, който ми представи ръководството на клуба. Целта им бе Локомотив да се превърне във водещ отбор в българското първенство и да преследва място, даващо му право да се играе в Купата на УЕФА. Ако се върнете назад към думите ми от първата ми пресконференция - представих се като човек, който преследва високи цели и класиране в средата на таблицата не ме удовлетворява.

- Започнахте работа... Кога получихте първите индикации, че нещата не вървят както очаквате?

- Всичко започна нормално. Целта пред мен бе за времето до края на миналия сезон да се запозная с наличните футболисти, да преценя кои ми трябват и кои не. И след последния ни мач останахме да работим, за да дадем шанс на юноши, футболисти на проби и такива, които са получавали по-рядко шанс за изява. С помощниците ми анализирахме ситуацията и изградихме собствен план на работа. Той обаче се обърна с главата надолу. Най-големият виновник за мен си остава мениджърът на отбора, чиято работа бе да търси млади футболисти и да ни води играчи, които да тестваме. Вместо това, той започна да води приятели на сина му и от нас едва ли не се очакваше да ги тренираме и налагаме в отбора. Както и да се погледне - това е несериозно.

- Ако не греша става дума за Наско Желев и той бе назначен в началото на май.

- Точно така.

- Какво бе неговото място в структурата на клуба?

- Неговото назначение бе една голяма грешка - това си призна и президентът Галя Топалова. Този човек на практика наруши връзката между мен и нея, при това в най-важния момент – осъществяването на самата селекцията. Бях изготвил списък с футболисти на нужните за нас постове. Желанието ми бе да създам конкуренция във всяка зона на терена. Вместо това започнаха да идват играчи на ненужни за мен постове, при това с качества, които подхождат на отбори от по-долните дивизии.

- Можете ли да споменете някои от набелязаните от вас имена?

- Да, говоря за играчи от различни национални гарнитури. За вратар моят фаворит от няколкото бе Йорде Георгиевски - македонски национал. На поста централен защитник предложих Адамович, национал на Черна гора. Тогава бе футболист на Партизан (Белград), а сега играе в Португалия. В центъра на терена исках Иванович и Симонович - и двамата добре познати и с български паспорти. Играят на постове, на които имахме най-голяма нужда. За нападател исках да привлечем Аце Стойков, също македонски национал, играл и в Интер (Милано). Проблем за идването на тези имена не бяха парите, а и съм сигурен, че всеки един от тях искаше да заиграе за Локомотив. Не съм много сигурен дали този списък стигна изобщо до Галя Топалова. Вместо някои от тях, пристигна Искрен Писаров, който не мога да кажа, че е слаб футболист. Просто играе на пост, на който нямахме нужда от нов играч. Но явно това е било желанието на Наско Желев.

- Не опитахте ли да намерите начин да обясните всичко това на Галя Топалова?

- Опитах. Казах й, че добрите резултатите от изиграните от нас контроли не означават, че изпълняваме високите цели. Въпреки, че аз лично съм доволен от това, което постигнахме на подготвителните лагери, не само в самите мачове. Но редица неразбории в управлението на отбора ни попречиха. Първо започнахме подготовката си без нито един нов футболист. Последва напрежение около подписването на нови договори - нещо, което не позволява на играчите да насочат цялото си внимание и мисли към тренировъчния процес. Така започнах да си мисля, че обещанията, които получих в самото начало са просто празни думи.

- Въпреки това продължихте напред... или нещата станаха по-сериозни...?

- Продължихме - резултатите ни бяха добри, а атмосферата в съблекалнята бе чудесна. Така започна новия шампионат, но малко преди него се завърна и Даксон. Жалко е, че около такъв талант като него има хора като неговият мениджър, които му вредят. Даксон дойде с 35-дневно закъснение. Това означава, че на него не можем да разчитаме в първите мачове. В първия ни мач срещу Сливен излязохме със замъглени глави - говоря за договори и ултиматуми. Тогава трябваше Ангел Йошев и Йордан Милиев да бъдат извадени от групата, затова че не преподписват, а за мен те са ключови играчи. Затова и двамата попаднаха в групата за мача, която офицално съобщихме. Но по-късно след проведените разговори, на Йошев му бе съобщено, че няма да пътува за Сливен. На всичкото отгоре час и половина преди самия мач и малко преди разбора ми, г-н Иван Петлешков влезе в съблекалнята и съобщи на играчите годишните премии - нещо, което не му е нито времето нито мястото. Още повече, че не бе съгласувано с мен като техен треньор. На практика влязохме в новия шампионат без официално утвърден вътрешен правилник. Все пак се радвам, че в този мач Данчо Милиев отбеляза така важния за нас гол. Ето на, как днес се потвърждава, че Сливен е много силен отбор, от който само ние и Славия успяхме да вземем точка там.

- Как се развиха нещата в следващите мачове, за да стигнем до продажбата на Явор Въндев?

- По-нататък проблемите с договорите продължиха. Вече говорихме за Милиев, Йошев, Въндев, Мечечиев, Кюмюрджиев, Вели, Горанов... Срещу Черноморец не ни отсъдиха две дузпи, а на тях дадоха една - така изгубихме две точки. След това дойде реда на ЦСКА - мач с добри първи 30 минути за нас, но след това може би най-слабите ни 60. Така дойде продажбата на Явор, който бе основен наш играч и реализатор, повреме на подготовката. Като капитан е моята дясна ръка и човекът-авторитет в съблекалнята. След като сега бележи нови два гола за Сливен и е на второ място в голмайсторската листа на “А” група, другите думи са излишни.

- Той бе продаден от втория път. Какво се случи първият?

- Явор искаше да остане, имаше своите условия и по думите му - те са били приети. Впоследствие от него се разбираше, че е лъган в изпълнението им. И така ден след ден, докато Галя Топалова не ми съобщи, че Явор е продаден в Сливен.

- Някой попита ли ви за вашето мнение?

- Казаха ми само - продаден е. На Галя казах, че ми е нужен, тъй като освен основен футболист е и последния останал от шампионския сезон. Но какво от това? Липсата му доведе до вакуум в отбора и криза в нападението ни. Все пак радващо е, че ръководството привлече Милутинович и Делибашич, но успоредно с това сбърка в друго. 28 дни двамата чакаха работните си визи, вместо да тренират и да се обиграват с нас в тренировките и приятелските мачове. Така те бяха близо месец под напрежение кога ще вземат документите си - днес, утре... другиден...

- Хронологично стигаме до средата на септември, когато мениджърът Наско Желев бе официално освободен от длъжността си. Това не доведе ли до нещо положително?

- Каквото не биваше да се прави, вече бе сторено. Нещата нямаше как да се оправят. Трябваше да се гради съвсем друг отбор - без Явор Въндев, с интегрирането на намиращия се в слаба форма Даксон. С обиграването и на току-що привлечените Караманов, Милутинович и Делибашич. Въпреки това съм убеден, че от изиграните досега мачове не показахме лоша игра. Не сме нито толкова груб, нито толкова недисциплиниран отбор, колкото съдиите се опитват да ни изкарат. Просто няма кой да тропне по масата и да поиска равноправие и справедливост. Ръководството на отбора така и не изпълни задължението си да осигури спокойствие, добра организация и мотивация на футболистите си. Така, че няма нищо странно защо почти във всеки мач бяхме порязани от реферите. Най-големият проблем е ръководството и липсата на футболни хора в него. Във всеки нормален отбор има футболисти, треньори, спортно-технически лица и ръководители. В Локо последните ги няма. Бяхме оставяни сами със себе си. На фона на всичкото това не знам как би трябвало да реагира и да се чувства който и да е футболист. И най-жалкото е, че президентът Галя Топалова е на мнение, че именно ръководството върши отлично своята работа, а проблемът идва от съблекалнята и треньорската стая.

- Като, че ли стигнахме до оставката ви. Кое ви принуди да я подадете?

- Четох изявлението на г-жа Топалова, според което не съм изгонен, а съм подал оставка. Да, така е. Оттеглих се, но с действията на ръководството, на практика клуба успя да ме изгони.

- Как се разделихте с футболистите?

- Благодарих им за професионалната им работа, прегърнахме се и си стиснахме ръцете. Всички бяха с наведени глави, в очите на някои имаше сълзи. Скарах им се и им казах, че не е време да се тъгува. Гордея се, че с тях постигнахме отношения колкото близки, толкова и дистанцирани Все пак разликата между мен и тях е, че те винаги са искали да играят, а моето желание е винаги да печеля. Оставам приятел с всеки един от тях и трябва да имаме едно на ум, защото никога не се знае дали с някои от тях няма да се видим на друго място и по друго време.

- Имахте възможност да работите с много наши юноши, нещо което предшествениците ви рядко правеха.

- Младите учат и израстват покрай опитните. Щастлив съм, че докато бях тук дадох шанс на три от юношите на Локо да тренират и играят при мъжете - Марчев, Цеков и Попов. Като юноши на Локомотив те бяха с приоритет пред мен защото са локомотивци и пловдивчани. Още по-щастлив съм, че сега когато си тръгвам двама от младите ни футболисти са юношески национали, а един - младежки.

- Не смятате ли, че по-трудното може би мина и занапред нещата ще се нормализират? В този смисъл защо напускате точно в този момент?

- Да, всички нови футболисти са налице, а и Даксон вече набира скорост. По-трудните мачове от програмата минаха и остават по-леките. Точно затова новият треньор ще има време да поеме спокойно нещата в свои ръце и съм убеден, че победите ще дойдат. Ще съм най-щастливият, ако в петък Локо Пловдив победи Локо София. Иначе за мен лично нямаше проблем да остана и до Нова година. Но аз не съм тук за парите. Така ли иначе, ръководството отстъпи от заявената си цел, а аз дадох думата си на феновете. Не мога да ги лъжа, не мога да лъжа себе си, президентът или футболистите си.

- Не мислите ли, че в личен план рискувахте повече от необходимото?

- Обичам да рискувам и да вярвам по-малко на хората.

- Какво остави у вас Локомотив и Пловдив? Бихте ли се върнали тук, ако не като треньор - като фен?

- От утре ще съм на друго място, с други хора. Но ако получа предложение, с което да имам възможността да завърша една мисията, което започнах – ще се върна. Убедих се, че Пловдив не само е центъра на България, но и футболния й град, с най-доброто градско дерби. Радвам се, че участвах в него и го спечелих.

- Прибирате се у дома, но реалностите в Локомотив си остават. Оптимист ли сте за бъдещето му, на фона на това, което разказахте?

- Не искам да съм песимист. Едно ще кажа - някои хора трябва да се замислят. Президентът особено - как и по какъв начин води клуба си. Той има фенове, които не само разбират от футбол . Те са навсякъде с отбора. Обичат го и страдат с него, без значение къде играят. Подсещат ме за онзи момент, в който бях футболист на "Цървена звезда". Тезата си мога да използвам и тук: "За Локото не се навива, за Локото се иска и обича". Феновете на Локо заслужават много повече. Ако Галя може да им го осигури - да действа. Ако не - да освободи мястото за някой друг.