Курьор: В България съм, за да храня семейството си

Матиас Курьор беше един от най-коментираните футболисти в родния футбол преди началото на сезона. Нападателят беше напът да подпише с ЦСКА-София, но бившият треньор Едуард Йорданеску стопира трансфера. След това националът на Мартиника премина изненадващо в Локомотив Горна Оряховица. Курьор разказа пред "7 дни спорт" как се чувства при новака и какво мисли за дискотеките в Горна Оряховица.

- Матиас, предстои мач с ЦСКА-София, какви са очакванията ви?

- Да победим! Надявам се да играем на нашия стадион в Горна Оряховица, тъй като двубоят с ЦСКА-София е важен както за нас, така и за феновете. Какво по-добро завръщане у дома от това да победим ЦСКА-София. Това е бонус за Локо, защото ще играем пред нашите фенове, които не виждаме толкова много, когато играем извън града. Мисля, че на нашия стадион ще бъдем по-силни

Да играем домакинските си срещи в Пловдив, беше трудно. Най-вече беше много уморително, защото трябваше всяка седмица да пътуваме, а и чувствахме, че не сме у дома. Въпреки това смятам, че се представихме добре.

- Треньорската смяна при "червените" коз ли е за Локомотив?

- Лично на мен не ми пука. Ние не говорим за това, а за това какво трябва да работим, за да победим. Важно е за нас да бием.

- Преди няколко месеца бяхте пред трансфер на стадион "Българска армия". Защо пропадна той?

- Всичко беше наред, аз бях говорил със собственика и с много хора от клуба, но вече бившият треньор Йорданеску не ме искаше. Той не познаваше качествата ми, но аз приех неговото решение. В този момент си мислех, че доста хора в България ме знаеха и нямаше да му отнеме много време, за да разпита за мен, но го приех.

- Съжалявате ли, че не отидохте?

- Понякога да, но това не е точно съжаление. Исках да разбера какво е да играеш за ЦСКА-София, защото е един от най-известните в България. Когато бях със собственика Гриша Ганчев, той ми показа много неща, свързани с отбора. Когато бях в София, много хора се радваха, че ще се присъединя към "червените" и се чувствах много добре, защото щях да играя за много голям клуб. Никога не съм играл в по-популярен за една страна тим. Мисля, че просто изпуснах шанс.

- Не е ли това мачът да се докажете пред ЦСКА-София?

- Не, не мисля за това, защото не смятам, че един футболист е добър, ако играе силно само в един мач. Винаги искам да показвам повече и се надявам този сезон да е по-добър от предишния ми. За мен е по-важно Локомотив да се представи добре.

- Имаше много негативни коментари срещу вас от страна на феновете на Черно море, когато бяхте пред трансфер в ЦСКА-София. Как ги приехте?

- Всички знаят какво е Черно море за мен - единственият отбор в сърцето ми. Коментарите не са проблем за мен, но когато говорих с Гонзо след мача между варненци и Локо Горна, разбрах защо не съм се върнал на "Тича". Все пак има фенове на Черно море, които ми пожелаха късмет и ми казаха, че никога няма да ме забравят. Бях казал, че единственият клуб, за който ще играя в България, е Черно море, и тогава наистина беше така. Но не се случи както мислех.

- Защо?

- Защото с Гонзо не се бяхме разбрали. Аз мислех и го усетих, че той не ме харесва, но явно това е било грешно. Не сме се разбрали заради лоша комуникация. След въпросния мач между Черно море и Локо Горна той ми каза, че ме харесва и че всъщност ме е искал. Каза ми, че съм добър играч, и ми пожела късмет. Когато аз бях при Черно море, бях казал на някои хора от клуба, че искам да говоря с треньора, но той не ми се обади. Всъщност ние нямаме проблем. Аз съм щастлив, че той е треньор на Черно море. Радвам се, че след мача говори с мен, тъй като знам, че Гонзо е много важна личност в българския футбол

Така стигнах до предложението от ЦСКА-София. Просто от там ми се обадиха, а аз трябваше да играя. Обичам футбола, но трябваше някак да живея. Имам семейство и трябва да се храня. След това ми се обадиха от Локо Горна. Хората, които казват, че съм щял да отида в ЦСКА-София заради парите, бъркат. Защото, както виждате, аз съм в Локо, а тук не дават същите пари като "червените". Все пак подписах с Горна, защото те ми предложиха интересно предизвикателство.

- А защо се върнахте в България, след като напуснахте Динамо?

- Имах и други опции, но исках да се върна у дома в Черно море.

- Наскоро се сбихте с футболиста на Верея Илия Мунин. Какво точно се случи там?

- Не искам да говоря за това. Искам хората да говорят за мен, защото играя добре, а не защото се бия. Мисля, че тази случка не помага нито на мен, нито на Мунин, тъй като бяхме наказани да не играем 3 мача, а и той, и аз обичаме футбола. 3 мача моите съотборници играха на терена, а аз бях вкъщи и бях тъжен. Благодаря на БФС, че ми намали наказанието. Всички от Локомотив бяха зад мен. Не съм говорил след това с Мунин. Много хора видяха какво се случи, включително и деца, а аз не желая да бъда лош пример.

- Кой е най-близкият ви приятел в Локомотив?

- Много са. Тук има много футболисти, които говорят френски - Кифуети, Джоман, Бен Отман и не само. Също така се разбирам добре с някои българи като Мечев, Банков, Керчев, Янаки Смирнов, Цонков.

- Т.е. с всички сте приятел?

- Да! Нямам проблеми с никого. Хората знаят, че обичам да се шегувам с всички. Щастлив съм, че тук, в Локо, всички сме заедно, отличен колектив, а това е много важно. Знаете ли, че когато губим, ние всички стоим заедно - българи и чужденци

И по тази причина мисля, че ни предстоят доста успехи.

- Харесва ли ви Горна Оряховица?

- Хм, различен град е от тези, в които досега съм живял. Хората тук много харесват футбола, Локомотив и са много готини. Супер е да знаеш, когато отиваш на мач или на тренировка, че целият град е зад теб, тъй като предполагам, че тук няма много за правене. Затова сме длъжни да побеждаваме, за да ги радваме.

- Варненките или оряховките са по-красиви?

- Тук не излизам толкова много и не познавам много жени, защото имам приятелка.

- Каква е тя?

- Тя не е българка, живее във Франция. Ние се виждаме отскоро, но когато имам приятелка, не се занимавам с други жени.

- Как са дискотеките в Горна Оряховица?

- Не знам. Ходил съм само веднъж след една победа на дискотека във Велико Търново. Хареса ми, беше нормално.

- Как върви обучението ви по български?

- Мога да чета, но не разбирам какво е (смее се). Разбирам някои думи и се опитвам да говоря на български, но е трудно. Опитвам да говоря по телефона с Мечев и Стефан Цонков например (смее се), защото знам, че не говорят добър английски. С г-н Иван Колев говоря на английски, но се опитвам да го разбирам и на български, понякога се получава.

- Къде ще бъдете на празниците?

- Първо ще бъда в Париж, след това в Дакар с приятелката си. Ако ми остане време, ще отида и в Мартиника.