Срещу Борусия Дортмунд всички видяха „хеви метъл" футбола на Юрген Клоп. Той е безмилостен, драматичен и ви оставя без дъх. За първи път след като се пенсионирах, се чувствах все едно съм играл и имах същите емоции. Ето колко добре се чувствах.
Като играч никога не съм се влияел от атмосферата на „Анфилд", защото винаги исках да печеля. Бях толкова концентриран в мача и това, което се случва на терена, че се абстрахирах от всичко останало. Но сега е различно. Седяхме със сина ми и дори се бях съсредоточил върху начина, по който се пее химнът на Ливърпул и изпитах забавлението, което са имали семейството и приятелите ми през годините! Все едно се върнах в детството. Имах щастието да преживея толкова много велики срещи с Ливърпул, но най-добрият ми спомен като фен бе полуфиналът от 1985 година, когато Евертън победи Байерн Мюнхен за Купата на носителите на купи. Бях на седем, но още си спомням как Греъм Шарп и Анди Грей се гавреха с немските защитници. Никога не съм си представял, че това ще бъде надминато, докато Деян Ловрен не вкара победното попадение за Ливърпул за 4:3 в четвъртък.

Много малко клубове имат такива вечери, в които невъзможното се превръща във възможно. Манчестър Юнайтед го прави, Челси също в последните години, но феновете на Ливърпул са щастливци, защото там магията се повтаря отново и отново. Не става дума само за един играч или конкретен мениджър, защото това е заложено от десетилетия в гените на клуба. Участвах в доста подобни драматични мачове и всеки път, когато сме нападали пред Копа, знаеш, че нещо ще се случи.

Така че за мен бе нещо брилянтно, че за пореден път Ливърпул намери начин да възкръсне от мъртвите. Подобни победи влизат в клубния фолклор. Случвали са се преди, случваха се по време на моите 18 години в клуба и ще продължават да се случват. Борусия Дортмунд си извоюва място редом до Алавес, Брюж, Сент Етиен, Олимпиакос, Милан и Челси, а в края на май може да се окаже, че това е най-ценната ни победа, ако вдигнем трофея в Лига Европа.

Още на 16 януари след загубата с 0:1 от Манчестър Юнайтед казах, че нито един мениджър от 1959 година насам не е имал по-трудна задача от Юрген Клоп - да съживи отбора. Хората не очакваха големи резултати този сезон, но се убедиха, че има потенциал в него. И вече никой не се съмнява, че Ливърпул разполага със специален мениджър, който е идеалният избор за клуба. Върнаха се страстта и емоцията във феновете и така изцяло се промени настроението около „Анфилд". Той винаги знае какво да каже и кога точно да го каже, защото разбира емоциите на играчите и историята на клуба.

Смятам, че Клоп няма да бъде удовлетворен, когато се докопа до първия си трофей с Ливърпул. Той ще продължи да иска да печели още и още, за да бетонира името си във великата ни история.