Агонията продължава. Срамът също. Най-титулуваният и може би най-обичан тим в Англия Ливърпул продъжава живуркането си и продължава все по-смело да върви по пътя от гранд или дори супергранд в европейския футбол към посредствен английски тим, неспособен да се бори дори за Шампионска лига, камо ли за титла.

Думите в такъв момент са излишни. Мърсисайдци достигнаха дъното. На емоционално и футболно ниво, скоро може да го стигнат и по най-болезнения и буквален начин и в класирането на Висшата лига. Трябват спешни, незабавни мерки.

Едва ли аз съм човекът, който да посочи разрешението, но за всички е видно, че един от големите проблеми в клуба е липсата на класен наставник. Той не бе решен нито с привличането на Жерар Улие, нито с Рафаел Бенитес. Моментни проблясъци, две титли от двата най-качествени европейски турнира Купата на УЕФА (с Улие) и Шампионска лига (с Бенитес) замазаха проблемите.

А те са много. Като се започне оттам, че кадровата политика на клуба е абсолютно безумна. Тимът не е способен нито да извади няколко таланти от собствената школа, както прави Юнайтед, нито да огледа, подбере, купи и развие младоци от цяла Европа, както прави Арсенал. Пари очевидно няма, за да се вземе цял нов отбор, както могат да си позволят в Сити и Челси.

Каква тогава е надеждата? Нов мениджър. Но този път доказан. Не някой, който сега прохожда в занаята и няма нито харизмата, нито класата да води тим като Ливърпул. Нито пък някой, който е взет само, защото на всички им се иска британец да води клуба. На мърсисайдци е нужен някой, който дори да не следва философията на клуба, да не е любимец на трибуната "Коп", но да разбира от футбол и да върне тима на правилния път.

Да спечели някой и друг трофей, да започне целият клуб да функционира като равностоен на Ман Юнайтед, Арсенал и Челси. Защото съвсем скоро може да бъде прекалено късно. Разликата между Ливърпул и другите водещи тимове в Англия не е толкова голяма, тя може да бъде лесно изравнена с една наистина достолепна и сериозна фигура на треньорския пост.

С човек, който да знае не само какво е клубът, а как да изведе този колос в европейския футбол от дълбоката дупка, в която гние вече толкова години. За това му е нужен само малко футболен усет и интелект. Другото го има - публика, история, харизма, невероятен лидер, в лицето на Джерард. Всичко това е по-важно от няколко десетки милиона повече, които евентуалният нов треньор може да получи в други водещи европейски отбори.