Животът е срещи и раздели. Така е и във футбола. След десет години вярна служба дойде време Георги Петков да напусне Левски. Безспорно вратарят даде много на "сините". Той бе един от стълбовете в онзи отбор, стигнал 1/4-финалите в Купата на УЕФА и играл в групите на Шампионската лига.

Времето на Гошо  в Левски обаче отдавна свърши. След разтрогването на договора си с клуба, Петков обяви, че си тръгва "обиден". И защо се обиди, Гошо? Нападали са те по медиите? Хвърляли са вината за слабата игра върху теб?  Нормално е да търпиш критики, когато си слаб. А в последните сезон и половина Георги Петков имаше ужасно много слаби мачове.

Далеч не става въпрос само за двубоя с Гент, когато за пореден път пусна гол от халите. Ами двете срещи с Дебрецен? Ами мача с Ред Бул в София, който Левски загуби в последните секунди, "благодарение" именно разсеяната игра на вратаря. Ами дори мача срещу Спортист в Своге, когато той буквално подари първия гол на "шоколадите"?

Който не смята, че подобни грешки са твърде много за вратар на Левски, то той  явно е или роднина на Петков, или заклет цесекар.

Когато грешиш, трябва да си достатъчно голям мъж, за да си признаеш. Когато за всички е видно, че вече просто не ставаш за Левски, трябва да потърсиш друго решение за кариерата си. Във футбола няма "вчера". Във футбола никой не получава титулярно място за минали заслуги.

Петков обаче предпочете да си стои в Левски, да си прибира една от най-високите заплати в клуба и накрая на се направи на жертва, заявявайки че е обиден.

След като си изкрънка и обезщетение за предварително прекратения договор (нещо, което се случва изключително рядко в родния футбол), Гошо едва ли заслужава съжаление. Благодарим ти за всички големи мачове със синия екип, Гошо. Довиждане и...гледай вратата да не те удари по обидения задник на излизане.