Някога напред във времето Роман Прохазка може да подпише с голям клуб и да получава много пари, а е възможно и да се озове в нискоразреден тим, в който месечната му заплата да стига колкото да си покрива битовите сметки. Словакът обаче няма как да забрави, че за няколко дни е бил в друго измерение на духа като футболист на Левски от София. Има неща, които не се купуват с пари, както ни обясняваха в популярна телевизионна реклама, свързана с футбола.

И за Прохазка това важи в пълна сила. Той едва ли някога ще стане брилянтен техник, или пък изявен голмайстор. Кариерата му обаче се подреди така, че няколко пъти досега със синята фланелка той бе на върха на щастието и дори рядко намираше думи да опише как се чувства. Предпоследният път беше когато трябваше да преподписва договора си. Вероятно мнозина са се усъмнили в откровението му, че за него парите не са най-важното, а как усеща сърцето си. Е, вижда се, че има футболисти, които не театралничат, а с действията си доказват, че сълзливите им думи имат покритие.

Както обичат да казват телевизионните коментатори, онзи ден той отново извади кестените от огъня. Правил го беше няколко пъти досега. Но в Бургас вечерта бе негова, защото няма нещо, което би могло да се сравни с мач номер 100. Друг на негово място би се скрил или изцяло, или частично, но Прохазка взе топката в ръцете си и двата пъти когато съдията посочи бялата точка. Само той си знае какво си е помислил при втората дузпа в последната минута или изобщо не е мислил какво би станало, ако пропусне. За него мач на 100 с екипа на Левски щеше да бъде детайл, който не би искал да си спомня никога. А сега е момент, който ще остане завинаги в съзнанието му като един от най-щастливите мигове в живота.

Левски е специален клуб и това много малко от тези, които са минали през „Герена“ могат да го осъзнаят. А и не са много футболистите, които веднъж завинаги стават специални за запалянковците. Лесно е да даваш високопарни интервюта, да целуваш емблемата, да се кълнеш в преданост, да научиш историята на един клуб, но много трудно е да убедиш привържениците, че си искрен. Прохазка вече е един от тези, които не трябва да се напрягат, за да доказват, че истински обичат Левски. Неподправен биткаджия и човек, на когото можеш да разчиташ във всеки момент - такива играчи търсят треньорите днес. Футболисти от категорията на Прохазка няма да се скрият, няма да си избират мачовете, а това винаги се оценява. Левски през години често си е патил от играчи, които един път извоювали си статут на важни, започват да правят обичайните номера със симулиране на болки или пък нещо друго, което изведнъж изчезва, когато настъпи мач с високи премии. А Прохазка е от останалите, които биха скрили травма, само за да помогнат на Левски.

Друг от породата всеотдайни е десния бек Сашо Александров с претенциозния прякор Алвеша, поради физическата прилика с бразилския футболист на същия пост, който в момента носи фланелката на Ювентус. Привлеченият от Черно море краен бранител след мача с Лудогорец това лято каза в прав текст нещо, което почти никой не отчете. „Почувствах се футболист“, каза футболистът с номер и надпис Sasho на гърба на фланелката. Малко играчи могат да кажат такова нещо, като посланието не е, че досега той се е чувствал нещо друго, но чак на 30 години в Левски при пълен стадион и особен заряд на мача, той е усетил върховно удоволствие от футбола.

Както се казва, когато мястото е специално, се появяват и специални моменти със специални играчи. Понякога една фраза е достатъчна, за да осмисли кариерата ти. В друг случай това става при мач номер 100. Но е факт, че при Левски винаги има нещо, заради което си струва да си там.