Левски изигра силен мач в Ловеч. Дори доста силен. Това е преобладаващото мнение днес, а и абсолютно точното в интерес на истината. "Сините" на Гонзо и Ясен Петров най-после показаха футболни аргументи и се "сбориха", както обича да казва треньора. Да, играчите се хвърлиха в люта битка и само малко концентрация пред гола и шанс след това при дузпите не достигнаха на отбора да си тръгне като победител от града на люляците.

Въпреки всичко, остава горчивината. За Левски този многообещаващ сезон почти свърши. На "сините" им остана да гонят само някаква миражна цел като титлата. Именно оттам е нормално да идва раздвоението при "сините" - да се радват, че отборът им най-после придобива облик или да се вайкат, че това става твърде късно.

По-скоро второто е валидно. Защото Левски я докара дотам, че да отива като аутсайдер в Ловеч и куцо и сакато да се изказва как тимът няма шанс и едва ли не е по-обречен от Видима Раковски в града на люляците. А в крайна сметка Литекс не е Барселона както и да го гледаме, за да се раждат подобни мнения.

Левски игра мъжки, игра с хъс и характер. Ако момчетата на Ясен Петров бяха показали това лице в мача с ЦСКА, изобщо можеше и да не се стига до тази криза и проблеми в отбора. Колкото и добре да играха "армейците" на "Герена", ако "сините" бяха показали лицето от Ловеч, трудно щяха да изгубят.

Иначе за Левски се видяха някои много хубави неща в Ловеч. Като например Пламен Илиев. Момче, с голямо сърце, с убийствени качества, бъдещото на вратарския пост на "Герена", а защо не и за българския футбол като цяло.

Похвала заслужава и Исмаил Иса. Той остана малко встрани, но се представи отлично, не само заради гола. Иса бе поставен на непривична за него позиция по десния фланг, но бе през цялото време един от най-опасните. Показа и качества, и самочувствие, и хъс.

Накратко казано като извод - за едно е прав Ясен Петров - Левски няма от какво да се срамува в Ловеч. Игра мъжки, бори се, загуби, защото нямаше шанс. Има и такива мачове.

Това, от което Левски трябва да се срамува е, ако действително остане без трофей в края на сезона. Защото с този потенциал и при тази конкуренция у нас, това ще си е ритуално харакири, което си причиниха всички на "Герена". И тогава ще трябва да се поема отговорност.

Единственият шанс това да се избегне е да се окаже, че това пробуждане не е било само епизодично и най-вече не е дошло твърде късно...