Загубен в превода

Дойде (внезапно), видя (от високо), победи (почти). И не спира да доказва, че може и да говори с действията си, но все така това се случва на някакъв странен език. Различен от френския. Но най-вече от фенския.

С подчертано синя до кралско кръв и самосъзнание, Джентълмена продължава да е на "ти" с всичко останало, освен с онези, които на практика запазиха футболния Левски жив. С истинския спасител на клуба.

Феновете.

Източник: LAP.bg

Още с появата си в самото начало и с вкратце организирания строй, който заформи в съблекалнята на отбора, с помахванията тип "английска кралица" на излизане от тунела на "Герена", господинът от Лондон, съсед на Моуриньо и близък приятел на Конте, даде да се разбере, че държи класата и интернационалното му, придобито с годините опит зад граница, потекло да бъде подчертавано при всяка отдала се за това възможност.

Източник: Официален сайт на Левски

Започна преводът.

Обясняваше му се кой е Георги Аспарухов. Защо го наричали от средната класа Гунди и поради что са се срамили бразилски и немски легенди да излязат срещу него на терена.

Последва първото дерби.

Ентусиазъм, агитки шествия и... една чешма. Снимка на такава в социално-частната мрежа на бизнесмена. Съвсем в резона и духа на дербито. Че да им върви по вода на "сините", явно.

Източник: архив БГНЕС

Нов важен мач.

Но господинът е в Лондон. На тристранка с кралицата и Папата? Да не го правят сър?

Отборът живна.

Джентълменът с българско минало и международно настояще - също. Появите му на стадиона зарадваха милиони. И отново, и отново. Преводът започна да звучи все по-ясно. Думите си идваха на мястото. Цветя и рози. Хляб и зрелища.

Източник: LAP.bg

Но преводачът внезапно беше "разстрелян". Публично!

Появи се нов. Според когото снимка на Майкъл, Гари и Белинда, облечени в ярко жълто, кореспондира с настроението на "сините" фенове. Зарадвани от поредица странни резултати, причудливи треньорски решения и смени в подножието на върха (и не само) в клуба напоследък.

Спас Русев създаде Левски Мустик, представи новите "попълнения"

Босът на "сините" демонстрира чувство за хумор

Какъв превод, каква синя кръв, какви пет лева?

Колкото и да е голямо желанието, колкото и добри и сълзливо чисти да бъдат намеренията, в даден момент всичко лъсва. Периодично, но пък гарантирано във времето.

И можем да сме сигурни, че за господина това няма да е последната подобна крива стъпка от вида "Кастро", мир на праха му. С падане по нос. Пред сите българи.

Защото когато с един човек не можеш да се разбереш, понеже ви делят два вагона книги, е тежко за преодоляване. Но когато те дели цяла една славна история и неистово се опитваш да се влюбиш насила в нещо, което не разбираш, решение няма. Губиш се в превода.

И остава само мълчанието (по Шекспир).