В рамките на двайсетина дни Левски изживя своя футболен катарзис. Началото започна от първия полуфинал за Купата на България на 11 април, спечелен с 2:0, с тенденцията да продължи минимум до 9 май. Каквото и да се случи дотогава, можем да откроим три положителни новини в Левски.

Първата добра новина е, че на "Герена" замириса на добър футбол и настроение сред играчите. Така де, с изключение на първите мачове при Делио Роси, които минаха под знака на ефекта от появата на нов треньор, в Левски почти цял сезон оставаме с впечатлението, че ръководители, играчи и служители, ги е обзела летаргия. Футболистите в синьо даваха вид на препатили хора, които трябва да правят нещо тягостно, а не това, за което мнозина мечтаят - да играят футбол. Нямаше живец, положението беше точно "мач за мач" и дотам. Дали сме се заблудили, или, може би, сме останали с грешно впечатление, или пък на "Герена" претърпяха рязка метоморфоза, но към днешна дата картината е различна. Зазоряването дойде, а последните няколко мача могат да дадат друга посока на развитие на Левски като отбор. Да дадат импулса, от който явно се нуждаеха всички на "Герена".

Вероятно заради това вече наблюдаваме с една идея по-различен, по-позитивен и уверен в работата си Делио Роси - такъв, който мнозинството от левскарите със сигурност иска да вижда и занапред. Да ръкомаха, да подскача, да жестикулира, да хвърля шапки от яд и от щастие, или с други думи казано - да показва, че загрижеността му към Левски надхвърля границите на трудовите взаимоотношения, рамкирани в договор за определен период от време. Всъщност италианецът май разбра за какво иде реч, а моментът от пистата на стадион "Васил Левски" след реванша за Купата на България даде знак за подобно заключение. И дано да е така, защото рядко 15 000 левскари скандират името на треньор при несигурно трето място и все още липса на трофей.

Снимка 352820

Източник: LAP.bg

Виждаме и различен Габриел Обертан, който в този отбор е от съществена важност за пъзела, наречен Левски. Французинът е друг футболист от момента, в който бе пратен на любимата си позиция на крилото. Подвижен, нестандартен, всеки ход на Обертан лъха на класа. Няма да го съдим за слабия финишинг, тъй като ако Габриел можеше да вкарва, със сигурност нямаше да си прави труда да се качи на самолета за България. И него най-накрая го видяхме да се усмихне, да се изкефи със съотборниците си, с публиката - нещо, което убягваше на бившия футболист на Манчестър Юнайтед до момента, с изключение на първите му мачове. Хубаво е, че и Делио Роси осъзна, дали с намесата на Спас Русев или не, на принципа "по-добре късно, отколкото никога", че с преместването на Обертан на фланга, Левски ще удари няколко заека. Разместването даде резултат моментално. Ако се чудите защо Буш стана далеч по-опасен в половината на съперника и стига до повече голови ситуации, отговорът е Обертан. Ако се чудите защо Жорди Гомес е по-ефективен и подвижен в средата на терена, отговорът е Обертан. Ако се чудите защо Нашименто все по-често е под светлината на прожекторите, отново отговорът е Обертан...

Втората добра новина е, че за пръв път от години насам наистина има база за надграждане. От тактическа гледа точка отборът стои добре, хаосът почти отсъства, всеки е наясно със задачите си на терена. Реваншът от полуфиналите за Купата на България, когато Левски игра повече от час с човек по-малко срещу доскорошния претендент за титлата, е доказателство за горенаписаното. Има ядро от качествени футболисти около, които да се оформи визията на отбора за новия сезон.

Третата добра новина е свързана с възможността най-накрая на "Герена" да отворят витрината с трофеи и да сложат купа в нея. На три пъти в последните сезони - една титла и две купи, се изплъзнаха на левскарите, а всички помним идиотския начин, по който златото в шампионата и едната купа бяха загубени. Ето защо датата 9 май може да се окаже преломният момент в развитието на този Левски. И при позитивен, и при негативен резултат...

Снимка 352821

Източник: LAP.bg