Утре Левски излиза срещу шведския Калмар, който се явява второто препятствие за „сините" по пътя към групите на Лига Европа. В неделя пък идва Вечното дерби. Идния четвъртък е реваншът с коравите скандинавци. Три мача на истината, които идват по никое време за Левски.

Откакто Ясен Петров пое „сините" няма как да не се кажат добри думи за неговата работа, а и на целия му щаб и ръководството. Селекцията се оказа добра. Оказа, защото новите попълнения в един отбор могат да бъдат наречени така, когато се впишат бързо в игровата схема и помогнат на тима. В Левски това стана бързо.

Иво Иванов и Милиев направиха отлична двойка централни бранители и с още малко сработка помежду си имат потенциала да са номер 1 у нас. За Мюлдер е малко рано, но и той показа качества на реванша с Дъндолк. В атака Дембеле дава сериозни надежди, че Левски вече има класен централен нападател, който да вади тима във важни моменти.

Дани Младенов показва хъс и качества. На фона на всичко това някак си в миманса остана представянето на Исмаил Иса. Няма как да не се отбележи, че за разлика от всички други, които се подвизаваха в по-малки тимове, за да се обиграват, при него това наистина имаше ефект. Иса е израснал много като качества, като характер, като присъствие. 2 гола за 5 минути. Да, срещу слаб съперник, но все пак.

За играта на Левски срещу Дъндолк също се изписа и изговори много. Истината е, че в крайна сметка Левски игра срещу много слаб отбор, който не е мерило. Истина е обаче и друго. Спокойно може да се каже, че за пръв път от времето на Станимир Стоилов насам „сините" изглеждаха така, сякаш се забавляваха на терена. В публиката нямаше нервност. Тя хареса своя Левски. А в същото време срещу един не по-силен съперник вечният враг на „сините" изглеждаше доста по-плачевно...

Дотук всичко е добре. С тези два мача и тази селекция и работа през подготовката (за отбелязване е, че за пръв път от много време няма вълна от контузии след тренировъчните лагери) Левски заслужи своя кредит на доверие. Да, ама не. Мачовете на истината идват твърде рано за този „син" отбор. Колкото и да казват хората от щаба на тима, че няма значение каква е програмата, защото рано или късно се играе с всеки, то далеч по-добре би било да се почне с леки съперници, срещу които тимът да набере скорост.

Вместо това Ясен Петров и момчетата му трябва да превключват директно на 5-а. Защото не би било нормално да ги разпъваме на кръст дори при 2 загуби в началото на сезона, но всъщност за всички е ясно, че точно така ще се случи. Отстраняване на Калмар и победа над ЦСКА осигуряват реален шанс за пробив в Европа и титла, както и сериозен кредит на доверие за целия тим.

Обратното обаче също е валидно. Загуби ще разклатят твърде рано доверието в треньора, играчите, а дори може би и Гонзо. Затова времето оттук до другия четвъртък е време за мъже на „Герена". Там навярно много добре го знаят. Сега е моментът да се постави началото на нов голям Левски, за да не остане мачът с Дъндолк последният добре посетен за този сезон...