Легендарният треньор на Левски Васил Методиев-Шпайдела заяви, че не стъпва на „Герена". Причината - че в клу­ба все повече се залага на не­доказани чужденци, а не на собствени кадри.

Той бе наче­ло на тима от 1983 до 1985-а. Води генерацията сини юно­ши Борислав Михайлов, Ники Илиев, Красимир Коев, Емил Велев, Наско Сираков, Божи­дар Искренов... В първите си 6 вечни дербита той неизмен­но побеждава ЦСКА. Със сини­те Шпайдела вдига 3 шампио­нски титли, а през 1984 годи­на постига требъл - титла, Купа на България и Купа на Съ­ветската армия. За последно той работи в Левски по вре­мето на Станимир Стоилов - бе скаут.

"Не стъпвам на "Герена" в момента, защото цялата обс­тановка ми е чужда. Този клуб, който беше моята любов...", заяви с болка Методиев в ин­тервю за предаването "Спор­тен свят" по Канал 3.

Ето как­во си спомни от първите си мигове в Левски. "Най-важно­то, което направих в началото, бе, че спечелих играчите на моя страна, въпреки че дой­дох като чуждо тяло (б.р. - бил е шампион като играч и треньор с Локо Сф). Въпреки че не им харесваше много, аз исках да се подготвим физи­чески максимално добре, а след това да мислим за другите компоненти на играта. Защо­то онези млади момченца, ко­ито бяха тогава, ненаиграли се млади кончета, трябваше да се спрат по някакъв начин. Един от мачовете с ЦСКА, който никога няма да забравя, е този, от който зависеше титлата през 1984 година. То­гава водехме с 2:1, а Гибона (б.р. - Божидар Искренов) се подигра и загуби топката в средната линия. Ако тогава Стойчо Младенов бе изравнил резултата, шампиони става­ха те. Хванах Гибона за ухото и го изкарах навън да го сме­ням. Публиката щеше да ме съ­дере, защото той иначе игра добре. Но Господ явно беше с мен в този мач. Вкарах Пламен Цветков и той след 10 мину­ти вкара за 3:1. Дотогава в живота си такава тежест никога не бях чувствал".

И разкри кои са най-силните двубои на Левски под негово ръковод­ство. "Мачовете със Щут­гарт са върхът в треньорска­та ми кариера (б.р. - Левски елиминира германците през сезон 1983/84 в УЕфА след 1:1 като гост и 1:0 като домакин, и през сезон 1984/85 в КЕШ след 1:1 в София и 2:2 в Герма­ния). С този успех и с трите купи, които спечелихме, неща­та се обърнаха в моя полза. Просто Господ беше с мен. Спечелих битката футболис­тите да минат на моя стра­на. Мисля, че най-добрата генерация в историята на Левс­ки е тази на моя отбор от онова време, а не тази на Гунди".

Методиев сподели и как се е справял със звездите си. "Трудно беше да контролирам големи харак­тери като Сираков, Велев, Ги­бона. Имаше времена, когато нашите момчета бяха на щат в МВР. Но имаше и една случка, когато се бяха събрали на Ко­питото с един човек, когото полицията издирваше от 2 седмици. Бяха Гибона и Кокала - луди глави. Те по принцип се водят офицери в полицията, не се връзва да пият с него. Бе­ше смешно. А на терена не вкарвах играчите си в релси. Дори много пъти просто ги пусках и им казвах да творят. Но се наложи да науча Гибона да играе за отбора. Питах го "Как искаш да играеш с топка­та 300 пъти в мача? Показах му, че получава 30 пъти кълбо­то и 20 пъти го губи, че така не е полезен. Той си помисли, че съм го нарочил".

Накрая Шпайдела отправи и пожелание за 100-годишни-ната на клуба: "Дано се вър­нат успехите. Ако не повече, то поне да са толкова, колко­то по мое Време!"