Централният защитник на Левски Келиан Ван дер Каап даде интервю за в родината си за сайта rtvnoord.nl. В него 25-годишния футболист направи ретроспекция на кариерата си. Нидерландецът дойде на "Герена" в началото на годината от датския Виборг, а преди това е бил част и от Макаби Нетаня в Израел. Юноша е на Грьонинген.
ЗА ПРЕСТОЯ В ИЗРАЕЛ И ДАНИЯ
В Камбуур бяха доволни от мен и искаха да ми удължат договора. Аз обаче държах да играя повече, защото получавах твърде малко време и се чувствах като голямо куче в твърде тясна клетка. Макаби Нетаня ми гарантира титулярно място и реших да рискувам. В Израел за първи път живеех сам. От тренировка се прибирах вкъщи, спях и пак ходех на тренировка. Това ми беше режимът и се чувствах тъжен. Повечето хора там са много темпераментни, възпитанието им е много по-различно от нашето. Имат къс фитил и веднага палят. Ако нещо не им харесва веднага ти го казват. Например, имал съм случаи на срещи с директора в кабинета му, който в един момент просто започна да ме псува.
В Макаби играех редовно. След сезона изкарах ваканцията в Нидерландия. Тъкмо си бях стегнал багажа да се връщам обратно, когато треньорът бе уволнен и трябваше да си търся нов отбор. Не исках да се прибирам у дома, камо ли да се занимавам с други "побеснели директори" в Израел и дойде предложение от Дания. Виборг е приятен град, но почти не играх там.
ЗА ЛЕВСКИ И БЪЛГАРИЯ
Треньорът Станимир Стоилов ме искаше. А ако веднъж сте посмели да изберете Израел, защо да не отидете и в България? Чувах истории за неизплатени заплати в тази страна, а и в Левски, но това не ме интересуваше. Парите не са мотивация за мен. Исках просто да играя и да се развивам в нормална страна. Нещата се получиха отлично. Левски не беше печелил трофей дълги години, а още в първия ми полусезон взехме купата.
България? Хората все още живеят малко като в 90-те години на миналия век, когато българският футбол беше много добър. Подобно е и отношението към живота. Тогава е имало расизъм по стадионите и все още го има. Свикнали са с маймунските звуци по трибуните, но никой нищо не прави. Има и феновете с татуирани свастики. Те са малцинство, но ги има. Трябва да го знаете предварително, иначе не бива да ходите в България. Спирам до тук с лошото. Иначе като вървя по улиците получавам само любов от феновете, това е важното.
Не познавах лично вратаря на Лудогорец Серджио Падт (б.р. - те са сънародници) преди да дойда тук. Сега винаги си говорим преди да се изправим един срещу друг. В двубоя за Суперкупата му вкарах и се стигна до дузпи. За жалост той спаси решаващата и те взеха отличието.
В Левски играя на ниво и започнах да правя добра визитка. Завръщане в Грьонинген? Това винаги ми е било в главата. Но със сегашния си клуб имам шанс да участвам в евротурнирите и съм щастлив от този факт.
ЗА ПРИЛИКАТА С ВЪРДЖИЛ ВАН ДАЙК
Знам, че и той като мен по-късно се е развил и чак тогава кариерата му е набрала скорост. Приликата с него, когато имах същата прическа? Често чувах такива сравнения. Веднъж присъствах на живо на мач на Ливърпул и когато на полувремето трябваше да отида до тоалетната, половината трибуна ме зяпаше, някои тръгнаха след мен (смее се). Но аз искам да бъда просто Келиан ван дер Каап. В крайна сметка точно затова махнах и опашката си.
fuck-google
на 08.07.2023 в 03:24:38 #4Феновете на левски явно добре ги е огледал, за да говори за свастики. Представям си ако беше част от отбора им, когато ония две деца, изрисувани от малоумните им родители (единия от тях фъфлеше някакви абсолютни глупости след интервю, когато го разкриха, че е баща на едното дете). Със сигурност и при нашите има такива, но мнението ми за такива е едно и също.
Triono
на 01.01.2023 в 03:58:36 #3#2 #1 вече е скачал от мост. Моста Чавдар. Автобус 213 му мина през главата, но го спасиха. Е естественно при такива случаи винаги има трайни странични последствия.
Triono
на 01.01.2023 в 03:55:14 #2Въпрос: -Къде искате да бъдете, когато дойде краят на Света? Отговор: -В България. Там всичко се случва след 30 години.
133
на 31.12.2022 в 11:51:13 #1#1 Ти си психично болен бе. Ходи се лекувай някъде или по-добре скочи от някой висок мост.