В Левски честват половин век от емблематичната победа над ЦСКА със 7:2

Днес се навършват 50 години от емблематичната за всички "сини" привърженици победа на Левски над ЦСКА със 7:2.

Поради този факт, официалният сайт на триумфиралия клуб припомни за всичко по-интересно около този легендарен погром над вечния опонент. Ето какво пишат левскарите:

Емил Велев: Ще празнувам 10 години от титлата с Левски, без значение дали "сините" ще са шампиони този сезон

"Много пъти съм опитвал да подсказвам къде ми е мястото"

"Преди двубоя ситуацията в клуба не е никак добра. Отборът е лишен от някои титуляри и изостава чувствително от "червените", който не само са лидер в класирането, но са и във възход, като нямат загуба след 11 кръга. Съперникът излиза с най-доброто, а в редиците им е големият Петър Жеков, който бележи гол след гол във вратите на съперниците.

Още във втората минута мрачните прогнози се сбъдват, когато след удар на Жеков топката рикошира в крака на Иван Вуцов и влиза в мрежата. "Червените" предвкусват разгром, но левскарите нямат никакво намерение да наведат глави. Само пет минути след попадението легендарният Георги Аспарухов елегантно преминава Пенев и изравнява. Между 23-тата и 24-тата минути "сините" поставят началото на края за ЦСКА в тази среща.

Първо Сашо Костов бележи, а веднага след центъра Левски контраатакува и с феноменална задна ножица Гунди нацелва напречната греда, а притичалият Янко Кирилов я забива в мрежата. В последната минута на полувремето Борислав Богданов увеличава на 4:1.

Филм за 50 години от Левски - ЦСКА 7:2 излиза утре

Премиерата му е в кино "Одеон"

През второто полувреме Левски налага тотално волята си. Янко Кирилов бележи между двама бранители, а малко по-късно герой отново е Гунди.

Така още в 59-ата минута резултатът става 6:1. Аспарухов от дузпа фиксира невероятното дотогава 7:1, оформяйки своя пореден хеттрик за "сините", а минута преди края Атанасов бележи за крайното 7:2 за Левски.

Години по-късно Стефан Аладжов се връща в спомените си към този двубой: "Преди мача напрежението в мен се усилваше от факта, че бях в началото на втория си сезон в Левски, а ми предстоеше дуел с големи футболиста, като Якимов, Пенев, Никодимов, Гаганелов. В първия гол на ЦСКА аз също имам участие, топката бе отправена от дълбочина към Жеков и аз посегнах да я изчистя с десния крак към Пешев. Жеков напираше отзад, Вуцов си подложи крака и от получилия се рикошет топката влезе в мрежата. Вуцов само ме потупа но рамото, а Гунди, когото гледах в очите като Господ, ми каза: "Спокойно, Аладже, няма проблеми, ще се оправим". В този момент действително повярвах, че завършекът може да бъде и друг. Когато резултатът стана 3:1 за нас, армейците вече бяха сломени и съпротивата им постепенно отслабвате. Никога няма да забравя импозантната гледка на трибуните с хилядите горящи факли на победата, които превърнаха нощта в ден. Стадионът просто пламна целият!".

Славиша Стоянович бесен, готов да напусне Левски?!

"Ако аз съм проблемът, тръгвам си на полусезона", заявил сърбинът пред играчите