Бабатунде Адениджи даде интервю за "Диема", като говори за всичко, случило се с него в Левски, след пристигането му в България.

„Бях с националния отбор на шампионата на Африканските нации, което не бива да се бърка с Купата на Африка. Тогава ми се обади моят мениджър и ми каза, че има оферта за мен от Левски. Имах и други предложения, главно от Швеция и Норвегия. Но мениджърът ми ми каза, че Левски е един от най-големите клубове в България. Консултирах се и с брат ми, който ми обясни, че това е отбор, който редовно участва в европейските турнири и е добре организиран. Премислих всички варианти и реших, че Левски е най-добрият избор за мен”.

Нигериецът не крие, че е имал нужда от време за адаптация.

„Когато отидеш на ново място, където и да е то, в началото няма как да не ти е малко по-трудно. Не знаеш езика, не разбираш какво ти говорят хората. Важното е, че сега се чувствам по-добре”.

Нападателят до такава степен започва да свиква с обстановката, че се опитва да говори и малко български.

Обратно към футболната страна на нещата. Наскоро Адениджи изрази становището, че Левски може да завърши есента без да инкасира поражение.

„Разбира се, че е възможно. Нали помните как преди години Арсенал стана шампион на Англия, без да загуби нито един мач. И ние можем да постигнем подобен триумф. Всичко зависи от решителността ни. Ние сме мотивирани и фокусирани и искаме да донесем на клуба трофей, както от първенството, така и то купата. Можем да го постигнем!”

Несъмнено феновете на сините ще са доволни да чуят подобни думи, още повече, че сушата без отличие на „Герена” е дълга – вече 7 години. И все пак, каква е тайната?

„Ние гледаме на себе си като на едно цяло. Ние сме едно семейство. Винаги се окуражаваме взаимно, независимо къде и срещу кого играем. Не се караме, защото така ще нарушим хармонията си. И ако продължим да бъдем като едно цяло, ще успеем. И треньорът е много важен. Той е страхотен. Държи се с нас като с баща. Ако например аз и моят приятел Франсис имаме недоразумение, той ни вика и разговоря с нас точно както би направил баща със синовете си. Люпко Петрович не спира да ни окуражава, което ни дава мотивацията да се развиваме и да ставаме все по-добри”.

Острието не подценява конкуренцията. Даже напротив.

„Всички наши съперници са силни, първенството е добро. Но особено срещу нас, всеки иска да се докаже. А и сме без загуба – всеки би искал да се превърне в първия тим, който ни побеждава. Българският шампионат е по-оспорван от нигерийския. Тук битката е много по-здрава и имам чувството, че всеки може да изненада всеки. В Нигерия също се получават изненадващи резултати, но не до такава степен”.

Адениджи е можел да продължи кариерата си и в родината си. Бил е желан от шампиона Ениимба, а и от други клубове.

„Да, естествено, че домът ми липсва. Но всеки иска да се тества на по-високо ниво, да играе в Европа. Точно това е причината да дойда в Левски”.

Освен като футболист, африканецът е интересен и като личност.

„Аз съм силно религиозен човек. Християнин съм и вярвам в Господ. Ако Бог не е до теб, ако не те напътства и не ти помага, няма как да постигнеш абсолютно нищо. Цялото ми семейство е силно вярващо”.

А откъде другаде черпи вдъхновение Адениджи?

„Много искам да съм като Рашиди Йекини. Той беше велик нападател. Още от дете, когато го гледах по телевизия, исках да играя като него. Друг нападател, на когото се възхищавам, е Дидие Дрогба. Той бележи фантастични голове. Стремя се да достигна нивото на тези двама футболисти”.

Очевидно е, че амбициите на играча са големи. Но те не привършват дотук.

„Голямата ми мечта е да играя за националния отбор. Да, вече имам мачове за него, но се надявам да се превърна в постоянна част от състава и да получавам повиквателни. Мечтая да играя и в ШЛ, естествено. И знаете ли, ако този сезон станем шампиони с Левски, ние ще играем в този турнир. И аз ще остана тук, дори да има интерес към мен отнякъде. Защото така ще мога да участвам в ШЛ с отбора на сърцето ми”.

Видимо е, че Адениджи все повече се чувства като у дома си както в Левски, така и в България.

„Тук е много спокойно. Не излизам много, но най-често посещавам мола. Там има всичко. Понякога моят приятел Кели идва у нас и играем игри, а често се събираме и с Франсис Нар, с когото вечеряме заедно. Обичам българската кухня, но така или иначе основно се храня с ориз. Много обичам да гледам филми и сериали, пускам си и нигерийската телевизия понякога, за да не изоставам с новините.