Този път изненадата е от приятните

Как, защо и по каква причина изведнъж Спас Русев реши да се заеме по-сериозно с Левски за момента остава енигма, а дори и да попитаме вероятно няма да получим отговор. На първо четене може и да звучи като дребнотемие, но е хубаво да знаем какво е подтикнало собственикът на ПФК Левски да излезе от зимния сън, в който протече почти цялата му първа година на "Герена".

И не, съвсем не преувеличаваме. В края на август 2016 година промотираният като фин бизнесмен пое горещия картоф, наречен Левски, и даде няколко на пръв поглед обещаващи интервюта. Наред с встъпителното слово за пернишката бръснарница, на пръво време обяви построяване на козирка и шампионска титла, съпроводена с шампанско в съблекалнята. Спомена се и името на Станимир Стоилов, което даде повод на определена група по-сдържани и недоверчиви привърженици да си помислят, че Русев докрай ще играе на хорото, на което се е хванал. Уви, реалностите се оказаха съвсем други - сектор "А" продължава да е кабрио, титла отново нямаше, шампанското беше от сълзи. За капак Мъри прави пореден фурор в евротурнирите, но отново в качеството на треньор на казахстанския Астана, докато Левски беше на косъм от чутовен резил дори да не стигне до Европа заради колоса Верея.

На фона на обещано и неизпълнено, някак неочквано Русев прояви активност след края на миналата кампания. Дали заради това, че егото му не търпи да бъде асоцииран с клуб, който търпи провал след провал, или нещо друго, но не може да се отрече, че финансовият благодетел на клуба показва висока загриженост към случващото се на "Герена" в последно време. Да, ще продължим да се питаме защо, но това е тема на друг тип разсъждения.

Неоспорим факт е, че Спас Русев в рамките на няколко седмици направи това, за което в Левски се говори от години насам, но нито един ръководител не го прави, когато бъде назначен на работа в клуба. Съгласете се, че нито при Иво Тонев, дали като собственик или директор, нито при Георги Иванов, нито при Даниел Боримиров, видяхме нещо различно от подхода "мач за мач" и "дайте ни време". Имаше наченки Левски да тръгне по друг път при Сираков и Йоканович, но в рамките на 3-4 месеца всичко приключи, при това по доста грозен начин... През останалото време се обявяваха планове, които при първия неуспех веднага бяха прекроявани в други, след това в трети и така до припадък. Въртяха се едни играчи, горе-долу едни и същи треньори и в крайна сметка все с нулев ефект.

Сега се забелязва полъх на положителен вятър на промяната. Привличането на Жорди Гомес и Габриел Обертан, договорени лично от Русев, подсказват за нова посока на действие. А катализатор на въпросната промяна може да обявим привличането на Делио Роси. И не говорим за самото назначение, а за начина, по който бе направено то. Така се прави в нормалните клубове - каниш, обясняваш, преговаряш и преценяваш. Може да е всичко, но историята все още отрежда на Левски да е клуб със специален статут, който има привилегията да му идват на крака сериозни имена в занаята, каквито безспорно са Делио Роси и Авраам Грант. За пръв път от години насам се проведе интервю, такова каквото подхожда за треньорската институция в Левски. А не както други ръководители правеха - да назначават на база два телефонни разговора... Важното е от тук насетне това отношение и курс на посока да продължи, а не да се изчерпи с Делио Роси.

Запознайте се с Делио Роси - един треньор по футбол

В случая с италианеца не става дума за обикновени трудови взаимоотношения