Стефан Велев се раздели с Левски преди няколко дни. Халфът, за когото сините платиха трансферна сума на Берое през януари 2013, не получи предложение за нов договор. Той изигра общо 58 мача за тима във всички турнири, в които вкара и 1 гол. 26-годишният софиянец даде интервю пред "Тема Спорт", в което говори за ситуацията на „Герена", причините за изпуснатата купа и други интересни теми.

- Стефане, имаше големи очаквания след трансфера ти от Берое през януари 2013-а, че ще се наложиш, ще постигнеш някакви успехи, но това не се получи. Защо стана така, че сега си тръгваш?
- Тръгвам си, защото договорът ми свършва. Навсякъде се написа, че ме освобождават, гонят и така нататък. Това са напълно нормални неща, разделихме се като приятели. Видяхте, че и други момчета напуснаха. За съжаление имах два шанса да взема три купи с Левски, но не се получи. Иначе успях бързо да се наложа, Въпреки че малко или много се изкривиха нещата. До контузията играех във всеки мач, и то като титуляр, и бях в добра форма. След това вече нещата и обстоятелствата се промениха, но не искам да навлизам в детайли. Така че е нормално да се разделим с клуба, когато взаимно не сме си полезни. На мен ми се играе.

- Отиде на „Герена" като национал, а си тръгваш през задния изход...
- Вярно е, че тогава бях национал и се намирах в много добра форма. Но и на неофициалната контрола с Румъния ме повикаха. В крайна сметка е напълно нормално да не съм сред избраниците на селекционера, при положение че влизам като резерва в последните минути. Не съжалявам, че тогава съм направил избор да сменя Берое с Левски. Ако трябваше и сега да реша, отново бих го сторил.

- В последните месеци работи със Стойчо Стоев. Усети ли по-голяма подкрепа от него сравнение с Георги Иванов? Като че ли именно Гонзо бе причината да не останеш. Така ли е?
- В контролите при Стоев през зимата играех, беше доволен от мен. Наистина чувствах подкрепа от него, докато преди това не бе така. Човекът ми имаше доверие и ми даваше шанс. Не споделям мнението, че след контузията съм бил по-плах, защото точно зимата направих силни мачове. Но като дойде пролетта, нещата се промениха. Аз лично винаги съм тренирал на сто процента и съм бил готов да помогна на отбора. Стараех се да го правя, когато се появя на терена. Колкото до Георги Иванов - не искам да го коментирам. Нищо не съм усещал от негова страна. Няма смисъл да търся виновни другаде, явно аз сам съм виновен.

- През тази година се борихте за купата, но както и през 2013 паднахте на финал... Кой беше според теб бе тимът, който можеше да прекъсне сушата без трофей на „Герена"?
- Най-силният отбор беше този на Илиан Илиев. Не случайно се борехме за титлата и купата. Резултатите са показателни за представянето ни. Освен това отборът играеше много по-силно отколкото сега. Стилът беше привлекателен и хората го харесваха. Вярно - изпуснахме двете купи, но... Можехме и да спечелим трофей с този отбор, ако имаше повече време. Сега също искахме да вземем купата и се борихме цял сезон за това, но накрая нещата не приключиха добре. Феновете дадоха всичко от себе си на финала, създадоха уникална атмосфера, но и това понякога не помага.

- Има ли яснота около бъдещето ти?
- Имам няколко варианта, но изчаквам. Моето желание е да продължа кариерата си навън, но нещата стават трудно. Нужно е малко повече търпение. Истината е, че има някакъв интерес. Със сигурност влияние ще окаже и това, че съм бил резерва. Трудно е при това положение, но не и невъзможно. Много хора успяват да си уредят трансфери, въпреки че не са играли много. Така че дано и аз го направя.