Стефан АладжовДългогодишният ляв бек на Левски Стефан Аладжов участва в двата мача между "сините" и Барса преди 30 години. Легендата в левскарската отбрана споделя интересни преживявания от първата среща на "Камп Ноу" специално за "Топспорт".

- Г-н Аладжов, нека да започнем с най-ключовия момент, когато е отсъдено най-тежкото наказание срещу Левски при резултат 0:0 в 38-ата минута на мача?
- Със сигурност тази среща ще остане в съзнанието ми заради дузпата, която свириха срещу мен.

- Може ли след толкова време да опишете как стана всичко?
- Разбира се, че мога. Ситуацията, макар и три десетилетия по-късно, все още е пред очите ми. Измислената дузпа стана отвън наказателното поле на три метра от аутлинията откъм централната трибуна на "Камп Ноу". (б.р. - Аладжов се съсредоточава максимално и говори все едно, че е днес). Правя шпагат... Искам с крака да спра топката, която се центрира към нашето наказателно поле. От естественото движение на ръката, която е във въздуха, за да запазя равновесие, топката ме удря. Абсолютно неволно. Без никакъв умисъл. Швейцарският съдия Дюбах изтича със спринт към бялата точка, за да е убедителен, като дава тази несъществуваща дузпа. В първия момент кипнах. Но добре, че съм умерен и не реагирах на решението му, защото иначе щеше да ме изгони като едното нищо. Вадеше ми директно червен картон, без да му мигне окото.

- Кой ви подсигуряваше в защита?
- Милко Гайдарски, вечна му памет, беше зад мен на самата линия на наказателното поле. Така, че и него да бе ударила топката, пак нямаше как да се свири дузпа. Но при големите отбори така се действа. Подсигуряват си съдиите предварително.

- Как игра тогава Барселона и звездата на тима Йохан Кройф?
- Бяха силен отбор. А за Кройф просто нямам думи. Невероятен футболист. Но въпреки всичко Барса нямаше нужда от такава подкрепа. Дано сега във вторник момчетата на Мъри не бъдат така ощетени, както ние преди 30 години.