Бившият нападател на Левски Станислав Иванов вече има американска виза и скоро ще пътува за САЩ, където ще продължи кариерата си в местния Чикаго Файър. 21-годишният футболист бе продаден на тима от МЛС за 250 000 долара, след като договорът му със "сините" изтичаше през юни.
Той даде интервю за "Спортал". Ето какво каза:
"Взех виза и в петък летя на Чикаго. Нямам търпение вече да стартирам тази нова страница в моята кариера. Готвя се индивидуално от началото на годината, за да бъда във форма. Освен това съм свикнал в този период на годината да бъда на подготовка с Левски. Естествено, че ми е странно, като гледам досегашните ми съотборници как тренират и играят в Умаг. Все пак цялата ми кариера до момента е била в Левски и съм много привързан към този клуб.
Обаче смятам, че правя крачка напред с трансфера ми в САЩ и както казах нямам търпение да започна подготовка с Чикаго Фейър.
Искам да пожелая успех на Левски, на бившите ми съотборници, служители, ръководители и треньорите. Българският футбол има нужда от силен Левски, за да върви нагоре. Това е най-големият клуб в България, а феновете на "сините" са №1 едно у нас. Те го доказа през тази трудна година, благодарение най-вече на тях Левски съществува. Затова им благодаря още веднъж за подкрепата и любовта демонстрирана към мен и клуба.
Имам толкова много незабравими спомени в Левски. Пристигането ми на "Герена" още като дете. Победният гол срещу Лацио в 100-годишния юбилей пред синьото море от фенове на стадион "Васил Левски". Дебютът ми за първия ти, първият ми гол, попадението срещу ЦСКА в дербито.
Всеки треньор ми е дал нещо. С някои съм работил повече, с други по-малко. При Стойчо Стоев дебютирах, а при Николай Митов дебютирах в титулярния състав. При Славиша Стоянович отбелязах първите си голове, докато при Петър Хубчев се наложих в титулярния състав, след като преди това шанс да играя редовно ми бе дал и Георги Тодоров, при който вкарах и първия си гол в елита. За жалост не спечелихме трофей през тези години, но всеки един съвет на различните мои треньори и съотборници, на които също благодаря, ми е бил ценен, за да се развия.
Не ми е било само лесно, но смятам, че всичките трудни моменти ни правят по-силни. Имаше един период, когато не ме взеха първоначално на подготовка при Делио Роси, след като бяха ми казали, че ще ми дадат шанс, но това и така не се случваше. Контузиите, а също така и последният ми период преди Стоянович.
Аз обаче помня само хубавите моменти, щастлив съм за престоя ми в Левски. Тук израснах, тук станах футболист и мъж. Знам и чувствам, че имам много да уча, но съм готов за тази авантюра. Като всеки футболист и аз мечтая да играя с най-добрите, да печеля, но трябва много, ама много труд и лишение. Тепърва започва кариерата ми в чужбина и ще направя всичко възможно, за да е успешна. Именно затова си пожелавам само здраве и късмет, за другото ще дам всичко от себе си. Така, както съм го правил във всеки мач с екипа на Левски.
Не винаги се е получавало. Не винаги съм оправдавал очакванията, особено след вдигането на летвата под ръководството на Петър Хубчев, когато си извоювах и титулярното място, вкарвайки доста голове.
Последните ми мачове обаче показаха, че никога не съм се крил, като дори си рискувах с кариерата, след като имах вече договор. Аз обаче исках да играя и се раздадох на 101%, за да се опитам да помогна на Левски и Славиша Стоянович, който вярваше в мен и каза на ръководството, че иска да играя. Желанието ми беше да видят феновете, че нося Левски в сърцето си и съм истински професионалист.
Има емоция в мен, тъй като ежедневно ми пишат фенове на Левски, но кой знае може един ден да се завърна много по-силен и да помогна на този славен клуб. Няма да крия, че ми е мечта да спечеля трофей със синята фланелка, както да играя на голям форум с националната фланелка. Сега обаче първо искам да се наложа в САЩ и да стана колкото е възможно по-добър, за да бъда в бъдеще част от националния тим и да вървя напред.
Наясно съм, че трудното тепърва предстои, но не се плаша. Дори напротив. Амбициран съм до краен предел. Пожелавам го на всички родни футболисти, тъй като българският футбол има нужда да се възроди и да радва феновете. Най-вече обаче всички да се съхраним от сериозни травми".
Falcon
на 26.01.2021 в 23:27:50 #4Заклевам се - този играч за първи път го чувам в живота си. Надявам се да не обидя някой, че не познавам легендите на любимия му клуб.
УмеренЦСКА
на 26.01.2021 в 20:30:35 #3Това момче трябва да прочете "До Чикаго и назад" на класика на българската литература, но едва ли има шанс... Дано само да не го "потурчат" като "Филарета и Доктора" от тази повест... Като пристигне в Чикаго, ще трябва да обяви, че е вкарал гол на ЦСКА. Дано чикагските фенове помнят Христо Стоичков и му направят овация...
fanty
на 26.01.2021 в 16:26:30 #2след една година го виждам като помощник-механик на камион в Монтуей на Мишо Музовира.
fanty
на 26.01.2021 в 16:14:15 #1това момче няма адекватен спомен, кога любимият му отбор е вдигал някакъв трофей! той даже и "Албена къп", не си я спомня.....